МАЙКА
Край пътя на дървена пейка
бе седнала стара жена.
Тя, знаеш, е нечия майка,
останала тука сама…
Ръцете напукани скрила
под вехта престилка, така
почива си с поглед към пътя,
очакваща свойте деца…
Очите с надежда поглеждат
пътеката прашна напред.
Не мига, дори не ги свежда,
но… рядко минава съсед…
Така вечерта ще посрещне
пак старата майка сама.
И дълго безгласно ще плаче
сиротната нейна душа…
Автор: М. – така намерих подписано в нета стихотворението
