Гръмотрън (Ononis) наричаме род многогодишни тревисти бодливи растения. Те развиват тъмнокафяво коренище, преминаващо във вдървенен дълъг, често усукан корен. Стъблото им достига до 70 сантиметра височина и има множество бодли. Долните и средните листа са триделни, а горните — прости, снабдени с прилистници. Цветовете са единични или по два и образуват гъсти класовидни съцветия. Плодът е боб с 2 до 4 семена.
Гръмотрънът цъфти през месеците юни и юли.
Разпространен не Европа, Средиземноморието и Централна Азия. В България се срещат 7 вида гръмотрън – по сухите, тревисти и песъчливи места, по бреговете на реките, до 1500 метра надморска височина.
От растението приложение намират корените, събрани през есента след узряване на плодовете.
Като билка гръмотрънът има пикочогонно и противовъзпалително действие.
Поема се под формата на диуретични чайове и се прилага при:
• при отоци, камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур;
• при хронични възпаления на пикочните пътища, ревматизъм, подагра, кожни обриви, при кръвопикаене;
• затлъстяване;
• шипове;
• безплодие.
Прави се запарка от корените -1 супена лъжица корени с половин лъжица вода. След като престои 15 минути, запарката се прецежда и се изпива за 1 ден на 3 – 4 пъти.
