От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 238
През 1971 г. д-р Георги Манолов (29.05.1927, Русе) и д-р Янка Манолова (1928, с. Тодоричене, Ловешко) откриват втория поред специфичен хромозомен маркер, известен като маркер 14q, при бъркитовата лимфома (вид рак на лимфоцитите). Това нововъведение се оказва особено важно за осъществените по-късно молекулярно-биологични проучвания на раковата клетка. Официалното обявяване на хромозомния маркер 14q при тумора на бъркитовата лимфома е на конкреса на скандинавските генетици през август 1971 г. в гр. Орхус (Дания). Сега, когато изобретението е вече история, направеното от Манолови може и да изглежда нещо “обикновено”, но остава фактът, че даже след публикуването му заедно с илюстрованите материали към него, на заинтересованите учени, включително английски, американски, шведски и др., им трябват години, за да потвърдят “находката” на българите. По-късно (1981), изхождайки от новите хромозомни данни на Манолови за характера на преобразуването при бъркитовата лимфома, двете най-изтъкнати групи по молекулярна биология на туморите в САЩ – на проф. Кроче (Филаделфия) и на проф. Лидър (Бостън) – потвърждават взаимния обмен на гени и генни участъци между хромозомите 8 и 14.
