Гръцкият министър-председател Алексис Ципрас се обяви за равномерно разпределение в Европейския съюз на тежестта и отговорността, свързани с мигрантския поток. Той определи като едностранни и неприятелски преговорите на Австрия със страните от Западните Балкани, предаде БГНЕС.
На фона на миграционната криза Ципрас заплаши да блокира всички решения на Евросъюза. Атина„няма да одобри нито едно споразумение дотогава, докато тежестта и отговорността не бъдат разпределени равномерно“ между държавите от ЕС, каза той пред гръцкия парламент.
Ципрас подчерта, че правителството няма да допусне превръщането на страната в буферна зона. Той възнамерява преди срещата на върха ЕС-Турция, която е планирана на 7 март, да се срещне с председателите на всички гръцки партии, за да съгласуват обща позиция за миграционната криза. По-рано Ципрас проведе телефонен разговор с канцлерката Меркел, в който изрази „дълбокото си недоволство“ по повод на това, че не били изпълнени договорките, постигнати на срещата на ЕС от 18 февруари, а също така и във връзка с позицията на някои страни от ЕС по въпроса за мигрантите.
“Едностранна и неприятелска среща“
Междувременно гръцкото правителство, което фактически бойкотира вчерашната среща във Виена, определи срещата като „едностранна и неприятелска“. Участниците в преговорите – Австрия и 9 балкански държави – приеха пакет от мерки за съкращаване на мигрантския поток в Европа. Австрийските власти решиха ежедневно да приемат по 80 молби за убежище и да пропуснат транзит за останалите страни от ЕСне повече от 3200 мигранти.
На свой ред Македония, където Гърция изсипва мигрантите, като по този начин дестабилизира малката балканска страна, още през ноември 2015 г. разреши влизането само на граждани от Афганистан, Ирак и Сирия, а от 21 февруари престана да пуска афганистанци. Атина настоява Скопие да възобнови приема на мигранти, на гръцката граница има над 5000 души.
През 2015 г. Европа бе изправена пред най-голямата криза от своето създаване. Тя бе предизвикана от масовата миграция, която някои експерти сравниха с Великото преселение на народите. Основните маршрути, по които мигрантите пристигат в Европа, са през Средиземно море в Гърция и Италия.
Най-натовареният е през Гърция. Властите в Атина не взеха никакви мерки за охраната на външните граници на Европейския съюз, с което предизвикаха вълна от недоволство в останалите страни-членки. Австрия дори заплаши, че ще поиска временно изваждане на Гърция от Шенген, след като заради действията на Атина зоната за свободно движение – едно от достиженията на ЕС – се оказа заплашена.
Гръцките власти също така се отличиха и в това да прехвърлят проблема с мигрантите на останалите държави в Европа. В най-тежко положение се оказа Македония, която бе на път да бъде дестабилизирана, след като Атина изсипа там над 700 000 мигранти за около половин година. Доклад на ЕС разкри фрапантните нарушения, извършени от Гърция, както и отказа на Атина да охранява външните граници наЕС. Брюксел даде ултиматум на правителството на Алексис Ципрас от три месеца, за да се справи с проблема.
През 2015 г. в Европа пристигнаха над 1,5 милиона мигранти, повечето от които тръгнаха към Германия, отзовавайки се на поканата на федералния канцлер Ангела Меркел. През тази година се очаква техният брой да не бъде по-малък. Данните показват, че зимата не е спряла мигрантите и в близките месеци експертите очакват нов пик. Според последните данни на Международната организация по миграция от началото на годината в ЕС са влезли над 110 000 мигранти.
За да се опитат да го намалят повечето страни по т.нар. Балкански маршрут – Македония, Хърватия, Словения, Унгария и Австрия вече изградиха огради и дори планират изпращането на армията, която да охранява вътрешните им граници.
