Гълъбът на провидението
Дано моята лична трагедия помогне на повече хора да си отворят очите и да не допускат моите грешки, до известна степен породени от наивност и незнание.
Пренебрегнах интуицията си, която ми нашепваше, че греша, като се съгласявам с моите бъдещи свекър и свекърва и приемам безропотно предложенията им.
Бях щастливо влюбена около три години и дойде мигът, в който с моя приятел решихме да създадем семейство. Нашите родители настояха да се заемат изцяло с подготовката на сватбеното тържество. Ние двамата имахме служебни задължения и си казахме, че така ни освобождават от ненужно губене на време. През последния месец се включихме активно.
Родителите ни, без да ни питат, бяха наели агенция за организиране на тържества. Когато ни казаха какви ритуали са включени, аз възроптах по две точки – жартиера и двата живи бели гълъба, които било редно да пуснем да полетят, когато излизаме от общината или от църквата. Причината за моето недоволство беше породена от невъзможността да приема ритуали, които са внесени от други държави, а гълъбите за мен не носеха тази символика, която искаха да ни вменят организаторите – че моят гълъб ме освобождава от бащиния дом (та нали отивам да градя мой собствен, пък и защо да късам привързаността си към бащиния дом!) и че двата гълъба символизират любовта между двамата партньори. На крачето на моя гълъб имаше червена лента, а на другия – синя.
Когато в сватбения ден ги пуснахме, моят гълъб излетя на по-голяма височина и всички се развикаха, че ще родя първо момиче, но двата гълъба не полетяха успоредно, а в различни посоки. Притесних се, защото това беше знак за проблеми в брака.
Тръгнахме към колите, за да отидем в ресторанта. В суматохата бях забравила чантичката си в черквата и се върнах да я взема. Бързах обратно към колата, но внезапно нещо привлече погледа ми… и тогава видях, че моят гълъб с червената лентичка лежеше окървавен. Пребледнях от ужас. Опитах да разбера какво се е случило и тогава видях къде се е наранил смъртоносно – на един кол, придържащ мрежа, върху която е паднал, защото се е заплел с панделката, а след като се е пробол, е паднал на земята.
Аз си знам как мина тържеството и какъв театър бях длъжна да играя пред близките си, за да не разберат колко съм разстроена и притеснена. Никога няма да забравя картината – белият красив гълъб с уплашено туптящо сърчице, който държах в ръцете си, лежи окървавен и мъртъв на метри от колата ни.
Никой от близките и гостите ми не му обърна внимание. Сякаш това беше част от тържеството. Как е възможно да са така безчувствени? Този въпрос си задавам в годините, през които изживях какво ли не.
На първо място изкарах тежка бременност и родих момиченце, което имаше вродена сърдечна аномалия. На втория ден от раждането претърпя операция. Слава на Бога – успешна. Помислих си, че може би сърцето на моя гълъб е било прободено и затова се роди момиченце със същото увреждане. Когато ни изписаха от болницата, съпругът ми ни посрещна хладно и безразлично. Оказа се, че докато съм се тревожила за нашата дъщеричка, той си е хванал любовница и мисли само за нея, но не и за нас. Това беше потвърждение на притесненията ми, че бракът ни ще има проблеми, защото гълъбите се разделиха, когато литнаха, а моят дори намери смъртта си.
Три години след раждането на дъщеричката ни моят съпруг започна да се прибира у дома веднага след работа и да твърди, че връзката му е приключена. Забременях и се роди второто ни дете – този път момченце. Каката расте здрава, но някак вечно уплашена. Трудно общува и няма приятелки на нейната възраст. Не обича да излиза извън двора ни.
Чудя се дали е възможно да бъде блокирано действието на този ритуал с гълъбите, защото според мен той е причината за проблемите в дома ни?
Защо е необходимо младоженците да бъдат едва ли не изнудвани да се подчиняват на традиции, които са им чужди?
Алена отговаря: В последните двадесетина години много и чужди на нашата традиция ритуали нахлуха в България. Някои от тях заради модата и стремежа по-бързо да се слеем с мечтания Запад, а други като пускането на гълъби (ритуал, присаден от Италия) и свалянето на жартиера сякаш за да увеличат значението на сватбените агенции, които ни карат да мислим, че има важни неща, но ние заради незнанието си ги пропускаме.
За съжаление потвърждавам твоите страхове, притеснения и интуитивно нежелание да пускате гълъби да летят на излизане от черквата. Този ритуал, който има силата да създаде бъдеща вреда за младоженците и не го одобрявам, е създал твоите проблеми. Съпротивата ти да се подчиниш и наложеното ти впоследствие подчинение, от една страна, са били причина да си потисната и уплашена, да следиш с очакване за нещо неприятно всичко, което се случва на сватбеното ти тържество. От друга страна, докато си държала гълъба и си усещала неговия страх в ръцете си заради дебнещата го неизвестност, си осъзнала, че държиш в ръцете си живот, за който си отговорна. Това осъзнаване се дължи на силно развитото ти майчинско чувство, на обичта ти към природата и на желанието ти да закриляш всички живи същества. Когато си пуснала твоята птица и хората са се развикали, че ще имаш момиче, явно гълъбът се е уплашил от виковете и не е успял да прелети далече над телената ограда и се е оплел, но се е изгубил от погледите ви за разлика от другия, който е излетял в друга посока.
Смъртта на птицата е Съдбовен знак, който в този момент не си имала възможност да разчетеш в детайли, за да се предпазиш от последиците. Първо искам да те успокоя, че не носиш вина за смъртта на гълъба, наречен на теб. Съветвам те да се избавиш от това твое притеснение, което те депресира, въпреки че, отново повтарям, ти не носиш ни най-малка вина за случилото се. Ти не си искала да има гълъби, нито си вързала панделката на крачето му.
Смъртта му в твоя сватбен ден означава, от една страна, проблеми с твоето първо дете (момиче), които са се появили, от друга – проблеми с брака ти, защото твоят гълъб не е оцелял и говори за край на семейния ти живот и нов брак, ако не изгладиш различията с твоя съпруг. Не на последно място смъртта на гълъба и кръвта по него са знак за истина, която ще научиш в годините брачен живот, но по-късно, когато връщането назад ще е невъзможно.
Урокът на кармата: В тази история битието заради насилствено наложени ритуали, чужди на българските сватбени обичаи, създава карма, но и светкавично я разплаща. Така са били орисани младоженците в сватбения си ден от гълъбите.
Ако птицата не беше загинала в сватбения ден, нямаше да се случат проблемите с вродената сърдечна аномалия при първото дете в семейството.
Излитането на гълъбите в различни посоки е обрекло брака на провал и заради предизвестеното неразбирателство е превърнало двамата младоженци в кармични врагове. В обичайната ситуация двамата щяха да се разделят след кратък брак. Какво се случва обаче? Сърдечната операция на първородното им дете на втория ден след раждането му разплаща създадената негативна карма между родителите и им дава шанс за хармонично съжителство. Не така стоят нещата по отношение на родителите и хората от сватбената агенция. Те вече са кармични врагове и в следващо прераждане родителите, даже и да не са семейство, ще мъстят за стореното им от тези сватбени агенти, каквито и да бъдат те тогава. И както често се случва, ще се питат: защо мразя този човек и имам желание да му вредя, като нищо не ми е направил и пътищата ни не са се пресичали? Въпросът ще остане без отговор за съответното прераждане, но подсъзнанието ще знае истинската причина за омразата.
Бъдещето предполага хармонично съжителство за това семейство, което вече е изстрадало грешките си, доброволни и насадени.
Съветът на кармата: Ако душата ви се бунтува и сте интуитивно сигурни, че нещо, което ви принуждават да правите уж за ваше добро, ще ви донесе проблеми, не се съгласявайте и се противопоставяйте. Интуицията ни винаги дава верен съвет, защото има опита на подсъзнанието, натрупан в много прераждания.
Този разказ е публикуван в брой 5/2009 г. на „Кармичният кръг“, а впоследствие, допълнен с урока и съвета на кармата.
Автор: Светлана Тилкова – Алена
