Намачкани прозрачни листи,
а драскотините по тях блестят.
Капки, някога снежинки –
снежинки, някога от звук.
Примесени с тъга отдавна
са думите на вечна мощ.
Кристали със изящност нереална
са камъни в основата на мост.
Заключих се сама в ателието.
Там имам моя собствена галерия.
Виж всъщност колко крехко е сърцето –
по-крехко е от бижутерия.
Не трябва никой никога да се отчайва!
Все някога ще спре и да кърви.
И да е рана със дълбочина безкрайна,
не се отказвай, колкото и да боли!
Из списание за ученическо творчество „Пътеки“
