НАЙ-НОВИ:

Евромилионите са тук. За какво ги харчи България и за какво другите страни от ЕС

Европа е все още в очакване да тръгнат “големите пари” за възстановяване от последиците от коронакризата, но това няма да са първите средства, които Брюксел дава на националните правителства да помогнат на гражданите и икономиките си в пандемията.

Парите от еврофондовете за догонване, известни още като кохезионните фондове, са на разположение на правителствата от началото на пролетта.

Още през март Европейската комисия предложи авансово изплатените, но все още непохарчени от националните власти еврофондове, които те трябваше да върнат на Европейската комисия, да им бъдат опростени. С условие те да бъдат похарчени за здравеопазване, подпомагане на малкия бизнес и запазване на работните места. Комисията нарече тази помощ Инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса, а наличните пари в началото на март се оказаха 37 милиарда евро.

В зависимост от това как се бяха справяли с използването на еврофондовете, какви пари имаха на разположение и колко бързо успяха да се ориентират, страните се оказаха в различно положение. България, например се озова в много по-добра ситуация от Германия с почти еднакъв размер непохарчени еврофондове на разположение – 812 млн. евро за България срещу €825 млн за Германия. На Франция ? бяха останали €650 млн., докато Гърция имаше на разположение непохарчени 1,8 млрд. евро, а Италия – 2,3 милиарда.

Голямото “изтупване” на Европейския бюджет продължи и през следващите месеци, като всички налични резерви за 2020 г. бяха предоставени на националните власти, за да ги инжектират в антикризисни мерки.

Освен това Еврокомисията облекчи правилата за предоставяне на държавна помощ и така разреши на правителствата да дават национални средства на своя бизнес и граждани, за да ги спасят от потъване.Това остави правителствата със значителни антикризисни бюджети, които да управляват, но те се възползваха с различен успех от тях, създавайки рискове от още по-голямо икономическо и социално раздалечаване между отделните европейски държави. Така се стигна до френско-германската инициатива за създаване на допълнителен общ фонд за икономическо възстановяване от 750 млрд.евро. Той обаче ще е достъпен не по-рано от следващото лято, а дотогава правителствата могат да разчитат на собствени средства и на еврофондовете.

За три месеца, откакто действа иницативата за коронавируса,18 държави, които получават кохезионни средства, са успели да адаптират оперативните си програми и да пренасочат средствата за здравеопазване, бизнес и работни места. 97 програми, от които 27национални, са били адаптирани, съобщи Европейската комисия.

Какво избра България за еврофондовете за COVID-19
България получи правото да похарчи 750 милиона евро (1,5 милиарда лева) европейски пари от четири европейски фонда – Кохезионен, социален, регионален и рибарски, които не беше успяла да усвои и трябваше да върне на Европейската комисия.

По изключение, правителството получи право да ги разходва, без да дава национално съфинансиране, каквото е правилото. Освен това Комисията облекчи максимално правилата, като даде възможност разходи да се правят за “нетипични” за европейските фондове цели като заплати на медицински работници, купуване на защитни маски и лекарства, за субсидии за фирми и за оборотен капитал на микропредприятия. Рибарският фонд беше променен, така че могат да се обезщетяват рибарите, когато не излизат в морето или за складове за съхранение, когато няма кой да купи улова им. Правилата на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се пък бяха реформирани така, че бедните да получават храна, дрехи и основни стоки.

Пет месеца по-късно правителството вече е разпределило почти цялата сума. Две трети от нея е обявена за подпомагане на малкия и среден бизнес, а останалото – за запазване на работни места и за здравеопазване.

За тестове и маски
Европейската комисия дава България сред добрите примери за разходване на еврофондовете за борба с COVID-19 с решението да похарчи 20 милиона евро от европейските пари за купуването на 2 милиона маски, 177 хил. теста за коронавирус и 377 дихателни апарата за българските болници. Освен това европейските средства се използват за разкриване на нови болнични легла, за лаборатории за тестване и за лични предпазни средства на медици.

Като положително се отбелязва и разширяването на програмата за “Патронажна грижа” – раздаване на храна, лекарства и стоки от първа необходимост на бедни пенсионери и хора под карантина заради COVID-19. За нея от еврофондовете са добавени 23 милиона евро. А тези дни социалното министерство се похвали, че 29 хиляди души ще получават топла храна веднъж дневно до края на годината.

За бизнеса
Правителството възнамерява да раздаде като безвъзмездни помощи 480 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие, които да послужат за оборотен капитал на микро- и малки фирми и на самонаети, за гаранционни и грантови схеми за малки и средни фирми, както и за дялови инвестиции на дребния и среден бизнес. Набирането на заявки от фирмите започна едва през юли. Към края на месеца икономическото министерство съобщава за изплатени около 20 млн. евро грантове на микро- и малки фирми, докато по останалите мерки няма публикувана информация за направени плащания.

За работа и заплати
Допълнителното заплащане на медиците на първа линия също е от европейските фондове. 30 милиона евро от тях са разпределени за допълнителните пари и за наемане на още 14 хиляди души персонал в зравната система. С пари от еврофондовете се плаща и за обучението, транспорта, храната и за защитното облекло на тези хора. Социалното министерство е обявило план за 130 млн. евро от европейския бюджет, с които да запази 300 хиляди работни места по мярката 60/40, както и по отделни програми за заетостта в туризма, хотелиерството и транспорта. Част от кохезионните държави използват допълнителните пари, за да подсилят системите си за дистанционно обучение преди началото на новата учебна година. От публикуван в края на юли доклад на Европейската комисия става ясно, че държавите, посочени като добри примери, заделят процентно повече пари за укрепване на здравните си системи от България.

За какво харчат другите?
Хърватия например е насочила 12% от всичките ? полагаеми се пари от еврофондовете за борбата с последствията от COVID-19 за животоспасяващи лекарства и защитни облекла не само за болниците си, но и за старческите домове. Още 12% са предназначени за изграждане на изследователски център по детска медицина към детската болница в Загреб и за финансиране на хърватски медицински разработки.

Полша пък преработва програмата си за електронно здравеопазване, която се финансира с европейски средства, за създаване на електронна платформа за обработка на здравните досиета. Така пациентите ще могат да продължат лечението си, без да ходят до болниците по време на епидемията, и да се спести време на лекарите.

Латвия е насочила 30 млн. евро от кохезионните фондове за модернизиране на болниците си и за наемане на допълнителен персонал. Литва използва част от парите си за оборудване на лаборатории за тестове и за плащане на помощи на хората, които са инфектирани и не могат да работят.

80 млн. евро от парите на Словакия, която вече сама произвежда тестовете си за COVID-19, ще отидат за изследвания на вируса и за търсене на лечение. В Словения част от евросредствата се инвестират в предоставяне на психологическа помощ на гражданите и на медиците на първа линия, както и за преоборудването на публични места за осигуряване на социална дистанция и подобряването на спешната помощ.

Франция избира друг подход, насочвайки част от помощта за бизнеса към промяната на дейността на местни фирми. Те ще започнат с помощта на държавата да произвеждат защитно облекло, лекарства и медицинско оборудване, за да намалят зависимостта на страната от вноса на маски, тестове и апаратура.

Италия не само подпомага туристическия си бранш, но се грижи и за сигурността на туристите. 40 млн. евро от еврофондовете ще бъдат инвестирани в подобряване на епидемичната сигурност на туристически забележителности и на персонала, който работи в тях.

Инвестиции в бъдещето
Няколко държави инвестират значителни суми от полагаемите им се срещу COVID-19 еврофондове за разширяване на мрежите си от високоскоростен интернет, за да осигурят възможност на учениците и студентите да се включат в дистанционното обучение.

Хърватия ще похарчи €40 милиона – всяко десето евро за развитие на проекта е-училище, с което да осигури ново оборудване и интернет апликации за ученици и учителите им в началните и средните училища.

Почти същия процент средства отделя Латвия за разширяване на мрежата от бърз интернет в селските райони, за да даде достъп на децата в тях да учат дистанционно и да подобри възможностите за намиране на дистанционна работа на живещите в селата.

Полша ще похарчи впечатляващите 162 млн. евро за програмата “Цифрова Полша”, която финансира купуването на оборудване за дистанционно обучение и развитието на широколентова интернет мрежа.

Словения купува 4220 компютри и таблети за учениците, студентите и учителите, които не могат да си ги позволят, за да ги интегрира в електронното образование от новата учебна година. Освен това Любляна ще използва еврофондовете да подобри капацитета на националната академична мрежа за образование и изследвания.

Йовка Димитрова www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036. Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута. Натисни ТУК

Виж още:
С поредната си мисия се е захванал режисьорът и актьор…