Еньовден е един от най-значимите празници в българския календар – празник на билките.
24 юни – денят на лятното слънцестоене и е денят на Св. Йоан Предтеча, който е познавал лечебните свойства на растенията и оцелява в пустинята сред вълшебните природни билки. Вярва се, че всяка трева, набрана на Еньовден носи лечебна сила.
Началото на празничния цикъл е поставено с мръсните дни, които със своята сивота и студена замъртвялост приличат на душата, лутаща се в безпътицата на своите страсти, помрачена от себичност, неудовлетвореност и егоцентризъм.
Но веднъж преодоляла ги, тя влиза в своето новорождение на Йордановден, очиства себе си чрез прошката по Сирница, възкръсва на Лазаровден, за да развее знамена в победоносно шествие по Гергьовден. И ето, че на Еньовден застава пред своя Любим в чиста и бяла премяна, за да приеме благословение.
Във фолклорната традиция по Еньовден душата се олицетворява с образа на малко момиченце, предрешено като „Слънчовата невяста“.
Като вълшебно, ангелско същество, дошло в плът и кръв, Еньовата булчица носена на ръце, да не би да изцапа нозете си по прашните пътища, и пазена, да не удари с камък ногата си, както човек трябва да пази душата си от простотията и пошлостта, които ежедневно се натрапват като нещо толкова нормално, колкото и праха по пътищата, а и от това, да не я увреди, като я остави да падне твърде низко, пренебрегвайки тихия глас на собствената си съвест. Защото именно душата е създадена да бъде онази невяста, „без бръчка и без петно“, която ще се ожени за своя Цар – Христос, ако не се опозори, ако не изневери по време на годежа…
Побързайте да преживеете вашия личен Еньовден, да потърсите да влезете в духовното подновяване-метаморфозата, завещана от дедите ни, при което душата става чиста като душата на дете. И да похлопате, за да ви се отворят Небесните врати. Искайте, за да ви се даде! С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
