Понякога човек се намира на кръстопът, не е сигурен какво се случва и защо именно в този момент от живота му?
Всички преминаваме през различни житейски периоди. Като низ от последователност, където не можеш да попаднеш на следващото стъпало, без да си бил на предното. Не става да ги прескочиш. Понякога се налага да се върнеш и да си ги довършиш.
Кои са житейските кризи:
Първа криза
Първият важен етап в поредицата е от 3 до 7 години.
Тази криза се нарича още „укрепване на корените“. През това време се формира отношението към света. С израстването как се чувства малчуганът в семейството, обичан ли е, приемат ли го или по едни или други причини е принуден да „оцелява“. Има се предвид не физическо оцеляване, а психологическо: доколко малкият човек се чувства защитен сред близките си, пазен от всякакъв стрес.
Това е много важен период, тъй като от това чувството, зависи самооценката, отношението на човека към самия себе си. От тук нормално се развиват любознателността и желанието да бъде по-добър и още много други. Детето пораства с чувството за значимост на собствените
Втора криза
Следващата криза е в периода от 10 до 16 години.
Това е преход от детството към зрелостта, когато собствените сили се оценяват през призмата на достойнствата на другите хора, постоянно се сравнява: „по-добър ли съм аз или по-лош, отличавам ли се от другите – ако да, с какво по-точно и това за мен добре ли или не?“. И най-важното: „Как изглеждам в очите на другите хора, как ме оценяват, какво означава да си индивидуалност?“. Задачата, която стои през този период на човека е да определи степента на своята независимост, своя психологически статус, границите на своя Аз сред другите.
Позитивното разрешаване на тази криза води до още по-голямо укрепване на самооценката, укрепва увереността в собствените сили – „аз мога всичко сам“. Ако кризата не е разрешена по този начин, то зависимостта от родителите се сменя със зависимост от по-силните и уверени в себе си връстници, от всички, дори от наложените „норми и правила“ на средата, от обстоятелствата. „Защо да се старая, да гоня нещо – така и така нищо няма да се получи! Аз съм по-лош от другите!“
Трета криза
Третият кризисен период е от 18 до 22 години.
Това е свързано с търсенето на своето място под слънцето. Идва разбирането, че черно-белите красни от предния период не са достатъчни, за да се разбере външния свят, който се оказва много по-сложен и нееднозначен, отколкото досега.
Именно през този период се формира „навика“ да се увеличава собствената значимост по пътя на унижението, принизяването на другите – нещо, което доста често срещаме в живота. За удачно преминаване през тази криза свидетелства умението спокойно и с пълна отговорност да се приеме собствената личност такава, каквато е, с всички недостатъци и достойнства, знаейки, че най-важна е собствената индивидуалност.
Четвърта криза
Тази криза е от 22-27 години.
Ако тази криза премине благополучно, носи умението без страх да променя някои неща в собствения си живот. Затова трябва да преодолеем в себе си някои „абсолютизми“, заставящи ни да вярваме в това, че всичко направено в живота до този момент е завинаги и нищо ново няма да има.
Появява се непонятно чувство за безпокойство, неудовлетвореност от това, че всичко може да бъде по друг начин, че са изпуснати някакви възможности и че вече не може да се промени нищо.
При успешно преминаване през тази криза изчезва страхът от промени, човек разбира, че никакъв житейски курс не може да ги изплаши. Може да се променя и е необходимо да се променя в зависимост от това как се променяме самите ние, без страх от експериментиране и започване на всичко от нулата. Само при такъв подход може успешно да се премине следващата криза, която наричат „корекция на житейския план“, „преоценка на обстановката“.
Пета криза
Тази криза настъпва някъде към 32-37 година.
Вече е натрупан опит във взаимоотношенията с околните, в кариерата, в семейството, когато вече има сериозни житейски резултати. Резултатите започват да се оценяват не от гледна точка на постиженията като такива, а от гледна точка на личната удовлетвореност. Много осъзнати грешки ни се струват много болезнени, стараем се да ги избягваме по някакъв начин, опирайки се на минал опит, но и на илюзорните си идеали.
Човек си казва: „Няма да изменя на идеалите си, ще се придържам веднъж и завинаги към избрания курс, трябва да докажа, че съм прав на всяка цена“. Ако ви стига мъжеството да признаете грешките си и да коригирате живота си и плановете си, то изходът от тази криза ще донесе нов приток от свежи сили, нови перспективи и възможности. Ако е невъзможно да започнете отначало, то периодът ще бъде разрушителен отколкото конструктивен.
Шеста криза
Един от най-сложните етапи е периодът от 37-45 години.
Кариера, семейство, връзки – всичко това е обрасло с много ненужни, досадни условности и задължения, които трябва да се съблюдават, защото „така трябва“. През този етап протича борба между желанието за израстване, развиване и състоянието на „блато“, застой. Налага се да се вземе решение какво да се носи и понататък, какво може да се изхвърли, от какво може да се избавите.
Седма криза
След 45 години започва периодът на втората младост не само при жените, но и при мъжете.
Мъжете на тази възраст се сблъскват с отдавна забравените въпроси от младостта: „Кой съм аз?“ и „Накъде отивам?“. Това е валидно и за жените, макар че при тях тази криза протича доста по-сложно.
Много възприемат тази криза като загуба на смисъла на живота, други, обратното, виждат обрат на събитията и възможност за по-нататъшно израстване. Много зависи от това как са преминати предишните кризи.
В този период може да се открият скрити ресурси и неизявени до този момент таланти. Тяхната реализация става възможна благодарение на преимуществата на тази възраст – възможност да се мисли вече не само за семейството, но и за нови направления в работата и дори за начало на нова кариера“.
Осма криза
След 50 години започва възрастта на „осмислената зрелост“.
Започваме да действаме, ръководейки се от собствените си приоритети и интереси. Личната свобода не винаги е подарък от съдбата, много започват остро да усещат собствената си самота, липсата на важни дейности, и интереси. Настъпват разочарования от изминалия живот, от неговата безполезност. Но най-страшното е самотата. Това се случва при негативно развитие на кризата и за това че предишните кризи са преминали „с грешки“.
В позитивния вариант на развитие човек започва да вижда нови перспективи пред себе си, обезценявайки предишните си заслуги. Търси нови сфери на приложение на житейски опит, мъдрост, любов и творчески сили.
Източник:edna.bg
