От „1000 причини да се гордеем че сме българи“
[ad id=“225664″]
№ 13
Едва седемнадесетгодишна Александрина Пендачанска (1970, София) дебютира с голямата и трудна ария на Виолета от “Травиата” и така поставя началото на стремителния си възход. Певицата се откроява не само с великолепен глас с голям обем, подвижен, изразителен и отлично поставен, но и с изключителната музикалност. Безспорните качества на Александрина Пендачанска са залог за успеха й в България и по световните сцени, за множеството лауреатски звания от международни певчески конкурси в Чехия – “Антонин Дворжак”, Испания – Билбао, ЮАР – Претория и др.
[ad id=“263680″]
Успоредно с изявите си в родината, певицата има многобройни ангажименти за оперни театри във Великобритания, Франция, ЮАР, Русия, Ирландия, САЩ, Италия, Испания, Турция. Участва в премиери на прочути оперни сцени, реализирани от големи диригенти и режисьори, пее с някои от певците митове на нашия век. През сезона 1992-1993 г. бележи голям успех в Торино, в ролята на Есклармонд от едноименната опера на Масне; Офелия от “Хамлет” на Тома заедно с Томас Хъмпсън, поставена в Монте Карло, и Лучия – в Триест и Торино. В края на 1995 г. Александрина Пендачанска е поканена лично от Пласидо Доминго за участие в гала-концерт във Финландия – двамата изпълняват дуети от оперите “Дон Жуан” и “Любовен елексир”.
[ad id=“236999″]
През март 1996 г. се вписва още един значителен успех в кариерата на Пендачанска – тя пее премиерата на “Дъщерята на полка” от Доницети в Монте Карло, където от няколко сезона е предпочитана за сопранови роли. През 2004 г. Александрина Пендачанска е удостоена с наградата “Дива” на Операта на Ню Йорк. Българката е осъществила два записа: за “СОНИ” – “Живот за царя” от Глинка под диригентството на Емил Чакъров, и за “ДЕККА” – “Камбаните” от Рахманинов с оркестъра на Филаделфия и диригент Дютуа. Репертоарът й включва над 15 сопранови партии от Росини, Белини, Доницети, Верди, Моцарт, Масне, Тома, Глинка, Чайковски и още ред кантатно-ораториални и вокално-симфонични произведения от класиката и съвременността.
