По здрач, на Бъдни вечер, се прибирах към къщи, както всеки друг път. Живея в блок, под който има зеленчуков магазин. Бях забравила да купя моркови и изложеният навън зарзават ми напомни този пропуск. Влязох и пред мен се разкри чудна гледка. Възрастна жена седеше зад тезгяха и държеше в скута си спящо дете. Самата Богородица с Младенеца! Застинах пред библейската картина, а домакинята благо ми се усмихваше. Когато дойдох на себе си, сложих покупката си на кантара, и тя ме заговори: „Ние с вас не се познаваме, но имаме общи познати.“ Изненадах се. Не обичам да се чувствам обект на наблюдение, най-малко от съседите си. С половин уста попитах кои са тези общи познати. „Братовчеди сме със свекървата и свекъра на сестра ти.“ Сестра ми, моята по-малка и единствена сестра, почина тази пролет. В болницата до сетния й дъх я съпроводи нейният любим. Докосването по тази незараснала рана от непознатата, отново ме накара да изтръпна, както когато я видях. Когато за втори път дойдох на себе си, успях да попитам жената откъде знае за мен и как е разбрала коя съм. В полусън чух отговора й и мислено си обясних, защо когато мъжът на сестра ми е идвал до вкъщи, съм го виждала да се спира пред зеленчуковия магазин и да разговаря със собственика, чиято майка се оказа непознатата. Разговарял е, значи, с братовчед си. В главата ми нахлуха неканени спомени. Едно нищо и никакво влизане за моркови на път към къщи се превърна в библейска среща в навечерието на Рождество. Поблагодарих на непознатата, че ми се обади, и отново в полусън взех така маловажната си покупка, която ме доведе при тази неочаквана Богородица с Младенеца от зеленчуковия магазин под блока.
