Българската древна календарна система се състои от годишен и от 12-годишен цикличен календар. Началото на линейното мерене на времето се бележи от голям геологически катаклизъм състоял се 5505 години преди Рождество Христово. Става дума за пробива на средиземноморските води при Босфора и Дарданелите и нахлуването им в басейна на Черно море. Били са потопени редица селища по бреговете на старото затворено езеро, когато нивото му се е покачило с 90 – 100 метра.
Фактът, че древното българско линейно мерене няма начало показва, че 12-годишния цикличен календар е създаден и се е ползвал преди споменатия пробив на средиземноморските води в Черно море.
[ad id=“225664″]
Годишният календар е така устроен, че позволява едно перфектно приближение на продължителността на календарната и на астрономическата година.
Всеизвестно е, че напълно еднаквото взаимно положение на земята и слънцето във космическото пространство се повтаря през 365, 24219 дена, който период се нарича тропическа или слънчева година /Тропическа или слънчева година е периодът на завъртане на земята около слънцето, или с други думи времето, което изминава, докато слънцето се завърне на същата позиция на небето, гледано от земята. Друга дефиниция: промеждутъкът от време от едно пролетно равноденствие до следващото./
Изчислението на частта след десетичната точка в часове прави:
[ad id=“236993″]
0,24219 дни по 24 часа/денонощие = 5,81256 часа (приел съм и съм работил със закръглена стойност на часовете след годините 5,8126 ч.). Така за моите изчисления една тропическа или слънчева година има 365 денонощия и 5,8126 часа. Т.е. 5,8126 ч. е часовата разлика между слънчевата година и денонощната календарна година, състояща се от 365 денонощия, по 24 часа/денонощие. Иначе казано слънчевата година е по-дълга от календарната с 5,8126 часа.
Учените са си поставили задача да изравняват периодично двете продължителности, за да се избегнат противоречия между астрономи-ческото, независещо от хората време, и календарното време.
[ad id=“236999″]
Ако слънчевата година има продължителност, която е постоянна, но не се изразява с кръгло число дни, хората могат да направят промени в календарната продължителност като ползват за това само целите нулеви дни, което води до вечно неравенство. Това ще рече, че за да се изравнят тропическата (слънчевата) и календарната година, трябва към последната да се прибави компенсация от 5,8126 ч. годишно, което неизпълнимо. Поради това натрупаните 23,2504 ч. от 5,8126 ч. за всяка тропическа година през четири поредни години, се компенсират с едно високосно денонощие (24 ч.), прибавено към календарната година.
[ad id=“237001″]
В стремежа си да отразят и компенсират по някакъв начин тази постоянна времева разлика между слънчевата и календарната година, човеците са създавали редица календарни системи. Тук не си поставям за цел изследването на тези системи и тяхното развитие. Достатъчно е да кажем, че съвременната евро-американска или християнска цивилизация използва Християнския календар, създаден от римляните и имащ началото си във възприетата от християнството година на раждането на Христа.
[ad id=“238430″]
Каза се, че една пълна календарна година има дневна продължителност от 365 денонощия, съответно, календарната година е по-къса от тропическата година с 5.8126 часа. Никак не е трудно да се изчисли, че натрупаните през 4 (четири) последователни години разлики от по 5.8126 ч./год. произвеждат обща разлика от 23.2504 ч. = 5.8126 ч. х 4. Това изчисление е дало повод на астрономите да предложат да се заменят тези 23.2504 часа с един високосен ден, включван в Християнския годишен календар на всяка четвърта година като 29 февруари. Направените изчисления на тази база са показали на математиците, че независимо от въвеждания през 4 години високосен ден, в края на този четиригодишен срок остават и се натрупват в календарната година 0,7496 часа (24- 23,2504). Тази досада е намерила в Григорианския календар някакво решение в система от уговорки и условности, които се изразяват в следните правила:
[ad id=“263680″]
1. годините кратни на 4 са високосни.
2. изключение 1 : годините, кратни на 100 не са високосни.
3. изключение 2 : годините, кратни на 400 са високосни.
Независимо от тези корекции, Григорианският календар е твърде сложен. Известно е, че месеците на този християнски календар са с различна продължителност в дни от 28 (съответно 29, за високосната година), 30 и 31 денонощия. Tова прави различни и тримесечията. Нещо повече, дори столетията са с различна продължителност: XIX век е имал 36 524 денонощия, а XX в. имаше 36 525 денонощия. Началата на годините и месеците попадат в различни дни от седмицата.
Работейки върху определянето на датата на пролетното равноденствие през 165 г, която е годината на възшествието на българския кан Авитохол получих много интересни и нови за мене, а вероятно за почти всички българи резултати.
[ad id=“218001″]
В историографията е установено недвусмислено, че българите дошли от Памир и Хиндокуш (Бактрия) са донесли астрономически познания, изкристализирали в техния календар, познанията за който не са детайлизирани, поради липса днес на достатъчно данни. Древните българи са имали своя Дванадесетгодишен циклов календар, за установяването на годините по линията на времето, както и своя специфичен годишен календар, за които ще стане дума по-долу. По проблемите на Българския календар са работили много наши и чужди изследователи и в т.ч. Васил Златарски, Димитър Съсълов, Моско Москов, Петър Добрев, Йордан Вълчев, Б.Рогев, В.Бъчваров, Ив.Богданов и Петър Петров. В моята книга „Години на възцаряване на българските канове до Умор“ (Стара Загора, 2006) доказах, че работата на Петър Добрев по дешифрирането на Българския циклов календар, а заедно с това и на хронологията на възшествие на първите български владетели в Европа са единствено верни и с моите допълнения на периодите на управлението на Кубрат и Аспарух, и с годишна дата на възшествието на кан Тервел на българския престол в Плиска през 694 г., Именникът на българските канове е разчетен перфектно без всякакви уговорки и корекции.
Трябва да се признае голямата заслуга на писателя Йордан Вълчев, който защити успешно тезата си, че българския календар е слънчев, за разлика от лунния китайски календар. Неговите твърдения бяха по-късно доказани и изключиха натрапващите се предположения на вечните скептици-чуждопоклонници, че българите са заимствали цялата си древна култура и в т.ч. своя циклов календар от китайците.
Впрочем обръщам внимание, че трябва да се прави разлика между хронологичния(линейния) и годишния календар.
Според Й.Вълчев, 21 декември е бил нулев ден (Ени-Алем), който не е влизал в седмица или месец. Месеците в сезонните тримесечия са били само номерирани и са имали продължителност от 31 дена за 1-ви, 4-ти, 7-ми и 10 -ти месеци, и по 30 денонощия за всички останали. Така в годишния български календар месеците имат продължителност в дни със следващия ритъм: 31,30,30; 31,30,30; 31,30,30; 31,30,30. Общо в дни календарът има 91 х 4 + 1(+2 – с високосната корекция) = 365 (366 с високосния ден). Високосният ден на древния български календар се е прибавял като втори нулев ден (Ени – Джитем) между 30-то число на шести месец и 1-во число на седми месец на всяка четвърта година. Този високосен ден не е бил включван в седмица или месец, както е в Григорианския календар, и по този начин разположението на дните от седмицата във всички месеци на годишния календар остава постоянни. Изложената постройка подсказва, че древният български календар ще да е бил постоянен, независимо от корекциите през високосните години.
Изследователите, и Й. Вълчев в т.ч., не са дали схема за отчитане на високосните дни освен с указанието за високосен ден на всеки четири години.
Разпределението на месеците позволява да се запази за първия ден от годината и тримесечията този ден от седмицата, който е заложен при съставянето на календара. Например, ако това е понеделник, то първият ден от първия български месец ще бъде също понеделник, какъвто ще е първият ден от четвъртия, седмия и десетия месец, защото продължителността на тримесечията е кратна на седем. (91: 7 = 13 – цяло число). Такъв ще е и, естествено, първият ден на следващата година.
Не мога да допусна, че съставителите на древния български календар не са изчислили системата за максималното приближаване на време-траенето на определен брой тропически (слънчеви) и съответните им календарни години. Трябва да се отбележи, че както вече беше достатъчно обяснено, всяка една отделна календарна година не може да се изравни по продължителност със слънчевата година, защото опитите да се изравнят годишните продължителности се правят с прибавянето или извеждането на цели денонощия от 24 ч. (високосния ден). Беше вече посочено как това са решили европейските учени при Християнския календар.
Поставих си за цел да реабилитирам древните български хронологични практики и да разработя повторно система за ползване на високосни дни в рамките на определени периоди, която да възстанови на българите необходимите точност и удобства на техния древен календар.
Положих сериозни усилия при изчисляването на продължителността на всяка година според това дали има номиналните си 365 денонощия или е прибавено и едно високосно. Поставих първата от анализираните години с нулево време в 0,00 часа на първия нулев ден.
След последователното разлагане на една продължителна поредица от тропически и календарни години формулирах първото правило, че
Високосна, и подлежаща на компенсация, е годината, през която сумата от натрупаната в предходните, не високосни години разлика между тропическите и календарните години (по 5,8126 часа за всяка тропическа година ) плюс натрупаното след последната високосна компенсация време и плюс 5,8126 в полза на текущата тропическа година, е по-продължителна от 18,1874 ч. Това ще рече, че ако спомена-тият сбор има най-малко стойност от 18,1874 ч. значи, че с изоставането през текущата календарна година от 5,8126 ч. ще се натрупа в слънчевата година време от 18,1874 + 5,8126 = 24 ч., което позволява, чрез прибавянето в календарната година на високосния ден да се намали разликата до нула. Именно тази текуща календарна година е подходяща да е високосна и към нея следва да бъде прибавен високосния ден (24 ч) между 30 юни и 1 юли и така да се компенсира натрупаната разлика от 23,2504 ч..
Каза се, че изоставането на тропическата година след компенсацията през високосната 4-та година е 0,7496 часа = 24–23,2504, което представлява прекомпенсация.
Следователно 5-тата година започва с време 5,8126 – 0,7496 = 5,063 ч. и не може да се възприема като високосна.
Шестата година има заварено изоставане от + 5,063 и плюс нейното собствено изоставане от +5,8126 ч. прави общо +10,8756 ч., което като число по-малко от 18,1874 часа, не предполага някакъв вид компенсация.
Седмата година натрупва 10,8756 + 5,8126 = + 16,6882 ч., което също не е достатъчно, за да се предприема компенсация (+16,6882 е по-малко от +18,1874 ч.).
Осмата година има вече получено изоставане от +16,6882 и заедно с нови +5,8126 ч. прави +22,5008 ч., който резултат напълно подхожда за прибавяне на високосен ден, тъй като сборът от + 22,5008 ч. е по-голям от +18,1874.
Ако не бъде извършено прибавянето на високосния ден( 24 ч) през 8-мата година и към +22,5008 се прибави изоставането на календарното време с 5,8126 ч., през 9-тата година слънчевата година ще се окаже по-дълга от календарната с 28,3134 ч., което е в нарушение на правилото.
В този ред се определиха като високосни всички четвърти години до осмата четворка(7 х 4 = 28). Проблемът се оформя при нея така:
Предполагаемата високосна година от осмата група е 32-рата. Тя има вече натрупано изоставане от 18,0032 ч. {7 х ( – 0,7496) + 5,8126 х 4} =
-5,2472 + 23,2504 = 18,0032}, което е по-малко от 18,1874 ч., следователно е неподходящо да се извърши компенсацията с високосния ден (24 часа). Определените по-горе условия се задоволят с обявяването за високосна на 33-тата година, когато следва да се компенсира времевата разлика от 23,8158= 18,0032+ 5,8126 с високосен ден от 24 ч. Прекомпенсацията през 8-ата година ще бъде отново 0,7496 ч., или с натрупване 2х0,7496 ч., което се отнася и за всяка нова четвърта година. Съответно при 12-тата година тази прекомпенсация ще е 3х0,7496 ч.
Прекомпенсацията след 33-тата година ще е вече 24-23,8158 = 0,1842 ч. Следователно всяка 33 годишна група, при която се компенсират седемте четвърти години и 33-тата слънчева година завършва с прекомпенсация от 0,1842 часа.
Същото се получава при 66-тата година, при 99-тата, при 132-та и т.н. години, което значи при последната година от всеки 33 годишен период.
От горното произтича второто правило, че
Високосни години са всяка четвърта от 7 (седем) четиригодишни периода и петата от осмия период в 33 годишната група.
Направеният анализ показа, че ако във всяка 33 годишна група се извърши компенсация, както на всяка четвърта година от първите 7 четворки, така и на тридесет и третата година, ще се натрупат по 0,1842 прекомпенсирани часа при всяка 33 годишна група. Това ще рече, че в началото на 34-тата година има останали, въпреки извършените компенсации 0,1842 ч. За 67-мата година този остатък ще е двойно по-голям ( 2х0,1842 ч.), за 100-тната година – тройно (- 3х0,1842) ч. и така нататък.
Резултатите от направените изчисления показват, че на всеки 33 г. имаме прекомпенсация от по 0,1842 ч. Натрупаната прекомпенсация ще стане подходяща за премахване, когато добие стойност максимално близка до 24 часа {130 х 0,1842 = 23,946 }. Значи това ще стане след 130 групи от по 33 години или след 4290 години (33х130= 4290 г.).
Премахването на тази прекомпенсация ще стане като се извади един ден от 130-тата 33-та година. Вижда се, че в случая компенсацията се извършва чрез изваждане на един ден, за разлика от началните прибавяния на такъв в календарната година. Единствено подходящ за изваждане от едногодишния календар на древните българи е нулевия ден – 21 декември, при което не настъпва никаква промяна в календара, защото, както се каза, този ден не влиза в седмица или месец през годината, но има своите 24 часа.
От така изложените разсъждения се разбира, че първата извънредна високосна корекция след първата 33-та година от началото на време-замерването ще се извърши през последната година на 130-тата 33 годишна група (130 х 33 = 4290 г). Прекомпенсацията се премахва като, за да се приближи времетраенето на календарната до това на слънчевата година трябва в случая да се намали посочената календарна година с 24 ч, което може да се постигне като се премахне един ден от годишния календар, което най-естествено става с премахването на нулевият ден от съответната година. Понеже тази корекция се извършва през последната година на 33-тата група от 4290-тия годишен цикъл, която естествено следва да понесе и изначалната компенсация чрез прибавянeто на високосния ден между 30 юни и 1 юли. Както се забелязва предстои да се извършат две компенсации – чрез прибавянето на високосния ден и чрез изваждането на нулевия ден. Тези процедури са равностойни и противоположни и това позволява да не се извършват.
Направените разсъждения позволяват да се направят следните изводи за компенсациите през разглеждания период:
– Компенсации се правят на всеки четири години до 28-мата година и през 5-тата година на останалите 5 години от 33 годишния цикъл чрез прибавянето на високосния ден между 30 юни и 1 юли, който ден влиза в броя на календарните дни на съответната година.
– Следващата компенсация би трябвало да се направи през последната година на всеки 4290 годишен период като се изважда от броя на последната му календарна година нулевия ден, заедно с текущата компенсация на високосната разлика чрез прибавянето на високосния ден към последната година на последната 33 годишна група от 4290-тата години. Тъй като прибавянето на високосния ден и изваждането на нулевия са противо-посочни и равностойни, могат и да не се извършват.
Светослав Диамандиев
