Един български емигрант пише гневно отворено писмо

До Народното събрание на Република България, Президента на Република България, Министър председателя на Република България, Всички фоби и фили, Мекерета на Америка и Русия, неправителствени организации и медии:

-Отнемате ни правото да гласуваме – на нас българите в чужбина, българските граждани, които крепят изоставените от държавата семейства. Давате ли си сметка какво е разстояние от дома?

-Отнехте ни правото да работим и живеем в България,като постоянно ни режете от някакви права;

-Отнемате ни правото да се върнем в България – държавата на 10 – 20 хиляди богоизбрани, а нас превърнахте в чужди – и за своите и за чуждите;

– Отнемате ни правото от нас да зависи бъдещето на нашата родина. Отнемате ни нашето самосъзнание и се опитвате да ни превърнете в безродници;

Не може да ми отнемете правото:

– Да обичам България;

– Със спечелените (мъка,сълзи и носталгия) пари в чужбина, да образовам децата си – с цел да направят България по добро място за живеене;

– Да помагам на близките си в България;

– Да строя и да мечтая за по хубав дом в България;

– Да се надявам,че България ще просперира въпреки всичко;

Срамувам се,че превърнахте парламента в един кокошарник. Вас, не ви ли е срам от това, което правите, не знаете ли, че смачкания от вас народ е настръхнал. Знаете ли, какъв гняв предизвиквате, в мислещите българи в чужбина, с това, че голяма част от тях, няма да имат право да гласуват, неразкривайки достатъчно секции. Навсякъде, където има един българин, трябва да осигурите възможност да подаде своя глас. Думите са малко, но ще ви дам прост пример от живота. Съседът беше заколил всички петли. Питам го – защо ,а той ми отговори: „Когато им сложа ядене, петлите не дават на кокошките да ядат и не ми снасят яйца. За какво са ми тези петли? Петлите са да има ред в кокошарника, а не неснасящи и болни кокошки.„

Прочетох, едно изказване на уважавания проф. Пантев, че българина е страхлив. Не се надявайте, не ни вменявайте, че сме прости и вечно ще търпим. Мислете – аз искам да гласувам, аз съм българин, макар и неживеещ в България. Не може едни избрани преди година и половина народни представители да ми казват индиректно, че не съм такъв, не може отнемането на права да е безкрайно!Знаем, че сте в парламента, за да си оправите живота за години напред – на вас и на вашите семейства. Но знайте, че сте там с нашия глас и ние също имаме семейства, за които да се грижим и мислим най-доброто за тях. Не си мислете, че сте вечни и положението винаги ще бъде това, което е в момента и че сме забравили правата си. Връзката с родината и нейното бъдеще, няма да я прекъснете вие! Не мислете, че мълчанието е вечно и като сме далеч не ни боли за България!

Аз съм български гражданин и моят глас е мое право! На всички – независимо в България или чужбина, трябва да бъде даден равен достъп до урните и възможността да се гласува!

От един български гражданин и бесен, по неволя, емигрант, който обича България: В. Димитров


image0 (9K)