Едно от най-талантливите пера на Лудогорието ни напусна. Поетът, публицист и общественик Дулинко Дулев почина на 72 години – съобщиха в социалните мрежи негови близки.
Един от най-заслужилите Почетни граждани на Разград е родом от ловешкото село Дебнево, но по-голямата част от съзнателния му живот преминава в Лудогорието. Тук той създава своите книги: “Обикновени хора” (1967), “Записки на пенсионирания мускетар” (1998), “Записки на замръзналия шерп”(2001), както и на “Разградските карикатурни изложби” (2003) и “Епопеята на незапомнените. Разград и Сръбско-българската война през 1885г.” (2007). Дълги години пише в „Екип 7“, работил е и в местния театър и в Община Разград.
След него ще останат и краеведските му проучвания, свързани с Разградския край.
Поклонението ще е на 13 май 2019 г., понеделник, от 11 часа в Общински културен център – Разград, погребението е от 13 часа в гробищния парк на града.
Ето и стих на Поета от Лудогорието:
А всичко е известно преди мене.
И лошото е, че и сам го знам.
Защо ви е от мен стихотворение,
щом чели сте творбите на Хайям?
Признавам си побърканите нощи
и с право ме наричат „ветрогон“,
но в пиене и в стиховете още
далеч съм от великия Вийон…
Душата ми в родилни болки стене
и аз готов съм нещо да ви дам.
Но чувам стих, написан от Есенин
и в миг преглъщам своя стих от срам…
Не бях любим на Лора или Мина
В нещастни дни и в проза съм роден.
Така не казах на едничката любима:
„И все така съм тъжен,, Люсиен!“…
Решах ли пък да пиша сатирично
и спретнех нещо, по-така, от сой,
прекъсваха ме доста неприлично7
Това е епиграма от Радой!
Едно написах. Но се чудя аз ли
твърдях на времето пред другите край мен:
„Дворците ще превърнем в детски ясли!“…
Ще ги превърнем, но на Куков ден.
И тъй като успехът ми е нулев,
оставам си на разградско ниво.
И се подписвам: Ваш Дулинко Дулев…
И толкоз. повече какво?
