Доц. Кирил Карамфилов оглавява инвазивната кардиология в Александровска болница. Инвазивната кардиология може да се сложи на равна нога със сърдечната хирургия, убеден е един от най-младите и изявени лекари в родната система на здравеопазването. Роден е в София през 1978 г., на 38 години вече е доцент в клиниката по кардиология на Медицинския университет и е началник на отделението по инвазивна кардиология в Александровска болница.
[ad id=“225664″]
За всеки клиницист е благодат да работи в университетска клиника, където възможностите за нови методи, техники и всичко съвременно и актуално, са много. „Лекарят се учи цял живот, а моята доцентура дойде като едно логично продължение на търсенията ми в тази посока“, коментира Кирил Карамфилов. Той не крие своята амбиция да се доказва в професията си, в медицината и скромно уточнява, че не е единственият доцент на тази възраст. И че титлата не е дошла при него в резултат на преследването й, а като израз на потребността му да се развива в науката, да живее в академичната атмосфера, която е несравнимо зареждаща и обогатяваща човека.
А защо си е избрал точно това жизнено поприще? Простичко обяснява, че в гимназията много обичал химия и биология, пък и майка му също е лекар интернист. Вероятно и това е повлияло в последствие на буйния младеж, който в детството си бил запленен от други професии – на летец, пожарникар и други „мъжкарски мераци“.
[ad id=“263680″]
„Аз съм работлив и целеустремен, и в крайна сметка положените усилия, за мой късмет, доведоха до добър резултат“, обобщава доц. Карамфилов. Неговият брат пък е фармацевт и се занимава с друг аспект на медицината. Бащата на двете напористи момчета приживе много искал Кирил да се реализира като строителен инженер. За съжаление обаче младежът недолюбвал математиката и затова загърбил инженерните дисциплини.
Виж, медицина той завършил със златен медал „Хипократ“, което пък автоматично му отваря врати да си подбере специалност, която му е по душа и сърце.
Първоначално, още в 3-ти курс, започва работа като санитар в „Света Екатерина“, известната болница, създадена от проф. Александър Чирков. После станал „сестра“ в реанимация с 16-часови дежурства. Смята, че това е неоценима закалка, която го обогатява много в познавателен аспект. По онова време взема решение, че ще се занимава с инвазивна кардиология. А днес вече е убеден, че тази специалност може да се сложи на равна нога със сърдечната хирургия.
[ad id=“236999″]
Още повече, че в последните години броя на пациентите със стендове нараства. Причината за това е, че хората вече осъзнато търсят медицинска помощ, че материалите стават все по-добри – има последно поколение стендове с невероятно качество, които са биорезембируеми.
Бумът на сърдечните заболявания не е от вчера, но напоследък българите внимават с една идея повече за здравето си.
Според младия доцент по сърдечни болести топката не е само в пациентите, а и при лекарите, които трябва да просвещават хората относно грижата за здравето.
Не крие задоволството си, че работи в най-голямата и солидна клиника по кардиология в страната. Минимум по 15 души на ден се изписват от тук.
Признава, че за съжаление, у нас няма регистър на сърдечно болните, каквито прецизно се правят в скандинавските държави например. Освен това и здравната култура на нашенци не е на необходимата висота. Затова има безброй случаи на хора, които биха могли да получат много по-добро лечение, ако се обърнат към лекар само малко по-рано.
От напрежението в болницата доц. Карамфилов намира тих спокоен пристан в уюта на дома при своята красива и амбициозна съпруга, която се занимава с маркетинг, и двете им деца – син на 5 години и дъщеря на 1,6 година. Като родители те са убедени, че най-доброто възпитание за наследниците им, е да дават личен пример. За да ги научат да преследват своите мечти и цели, без да се отказват пред трудностите.
[ad id=“218548″]
С приятели обичат да катерят планини винаги, когато имат време за това. Най-често го правят на Витоша, която е уникална и с това, че е на 15 минути път от града. За семейството са много важни приятелите и социалната среда. Те са и една от причините доц. Карамфилов да предпочете да живее и работи тук, в родината си, вместо да емигрира както мнозина от колегите му. Пък и не вярва, че в чужбина би получил реализацията, на която се радва тук сега. Убеден е, че финансовата удовлетвореност е нещо много относително – за един тя означава да можеш да си купиш хляб, а за друг – последен модел на мерцедес. И, че щастието никога от никого и никъде не се купува с пари…
Клиника.бг
