Винаги с усмивка си спомням как преди доста години ходихме на пикник с
преспиване на едно много красиво място край старозагорското село Казанка, разположено в Средна гора, а местността, която избрахме, беше една прекрасна поляна до малка рекичка. Наричат това красиво място „Казането“. То е водна каскада, която е издълбала красиви вирчета в скалите, а реката носи звучното име Казанска. Тя, докато си е поправяла пътя между и през скалите е образувала водопад, както и няколко по-дълбоки вира. Така че с бански и хавлия се разхладихме там идеално. Вирчетата са относително дълбоки, среден на ръст човек лесно може да се изтегне и да избяга от от жегата. Компания ви правят малки рибки. А едно уникално образувание във формата на сърце, създава и романтична обстановка.
Направихме бивака под голямо старо дърво. Понеже пристигнахме късно, а не бяхме майстори в разпъването на палатки, побързахме да опънем въжетата преди да се стъмни. Децата ни бяха малки, дъщеря ни на 5, а синът – на 3 годинки.
Докато незнаещо опипвахме целия „такелаж“ и се суетяхме, накрая, малко преди смрачаване, палатката беше в достатъчно приличен вид. За онези години ни се струваше мнооого модерна: с навес, общо помещение и спално, затворено с цип. Момченцето ни обикаляше възторжено и му обяснявахме кое къде е и защо е. Оставихме за по-късно да се оправяме с багажа и започнахме да палим огън навън, естествено домашната ракия вече се плацикаше в реката, както и една голяма, сочна диня. Заради тъмнината, нямаше проблем с гонене и завръщане на малчуганите. Въртяха се около нас, клечаха и се пазеха от огнените езици, очичките им светеха от емоцията да покоряват нощната гора. След веселата вечер, решихме да ги сложим да спят. Отидохме до палатката и започнах да постилам одеяла върху тревата. Изведнъж ръката ми попадна на мокро място, а много добре огледах преди да разпънем палатката – всичко си беше идеално. Изказах на глас учудването си и получих възможно най-логичния отговор от 3-годишния ми син.
„Ами, аз се изпишках тук, щото нали там с ципа е спалнята, а отвън е тоалетната…“
Детският ред на мисли няма еквивалент и в много от случаите той е определено по-правилен, отколкото нашия…
