И в денят на Леонардо да Винчи, нещо за…силата на ДУХА !
[ad id=“225664″]
„Тайната вечеря“ била почти готова, но Леонардо да Винчи все още не бил намерил подходящ модел за Юда. Кардиналът, който отговарял за църквата, започнал да го притиска, настоявайки да завърши колкото се може по-скоро фреската.
След като търсил дни наред, художникът намерил в една канавка преждевременно състарен младеж – мръсен, дрипав и пиян. Макар и трудно, склонил помощниците си да го доведат в църквата, понеже нямал време да прави скици. Просякът бил пренесен дотам, без дори да разбере – помощниците го придържали прав, а Леонардо пресъздавал контурите на жестокост, грях, егоизъм – така ясно открояващи се върху това лице.
[ad id=“263680″]
Когато привършил, просякът – вече поизтрезнял – отворил очи и като видял платното пред себе си, казал с почуда и тъга :
– Вече съм виждал тази картина.
– Кога? – попитал изненадано Леонардо.
– Преди три години, когато още не бях изгубил всичко. Тогава пеех в един хор, животът ми бе изпълнен с мечти и художникът ме покани да позирам като модел за лицето на Христос…!
