„Белоцветните вишни“ в тихия двор на поета Димчо Дебелянов в Копривщица вече дадоха красиви, тъмночервени плодове. Юли е прекрасен с цъфналите маргарити, с прострените шарени черги под чардака и витаещия дух на ангели от стиховете и недосънувания спомен на Дебеляновата душа.
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? —
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни —
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? —
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни —
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Снимките са направени от Дойчо Иванов, УРЕДНИК НА МУЗЕЙ „ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ“-КОПРИВЩИЦА.