ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 43, 1990 г.
ДЕЖУРНИЯТ РЕДАКТОР КОМЕНТИРА
ГОВОРИ СЕ, че в най-скоро време екстрасенсите в България щели да станат 2 хиляди, а само в Стара Загора броят им щял да надхвърли 500. не се наемам да твърдя дали това е истина и дали ще се сбъдне предсказанието. Да се говори днес за бъдещето изглежда вече не е трудна работа и в предизборната борба никой не пести думи и обещания. Вероятно е естествено да бъде така, но струва ми се естествено е при сегашното състояние на страната ни – да бъдем по-големи реалисти. Вълнува ме твърде много въпросът какво ще правим след изборите. Днес за партиите най-важен е въпросът за властта. А за положението на хората? За тяхното бъдеще? За бъдещото на България? Изненада ме изявлението на представител на една от многото вече партии в страната: „нашата партия, към която народът принадлежи…” Дано да е сгрешил словореда, защото мисля си, че е вън от съмнение истината, че народът не принадлежи към нито една партия. Обратното може да е вярно, макар че има и примери за отклонения.
При всички случаи обаче главното е кой на кого служи. Ако партията на народа – добре. Но ако е обратното? Добре разбирам, че въпросът е дискусионен и се нуждае от по-обширен коментар. Поставям го заради друго. Заради времето, когато предизборните страсти ще поутихнат и ще дойде часът за работа. Когато заедно ще трябва да работят и радикали, и свободни демократи, и земеделци, и социалисти. И вече не в името на своите партии, а в името на България. За съжаление страната ни не е от държавите, които са решили икономическите, социалните, екологическите си проблеми. По пътя за Европа ние тръгваме бедни и за никого не е тайна, че ни чакат трудни години. Чака ни толкова много работа, че ако продължим и след изборите да спорим чие е времето, към коя партия принадлежи народът и красотата или селото ще спасят света, рискуваме да не свършим нищо.
На нито едно събрание, на което бях досега, в нито една предизборна платформа, която прочетох досега, не намерих отговор на въпроса как ще изглежда и как ще се осъществява управлението на бъдещото ни общество. „Конституцията ще реши това” – казват. А кой ще реши конституцията? Кой знае, възможно е този въпрос да не е съществен сега, когато главното е да се спечелят изборите.
Преди 50-60 години по стечение на обстоятелствата за няколко месеца Стара Загора има двама кметове едновременно. Единият избран, другият преназначен от София. Първият нареждал да карат с каруци кал пред кметството, за да се види от гражданството какво наследство е получил, а вторият – давал същите нареждания, за да се разбере, че новият не може даже да си изчисти площада…
Та все пак аз като гражданин сега се вълнувам ще станат ли бъдещите органи на управление действително демократични, каквито хората ги искат, а не каквито са нужни на някоя партия. Ще защищават ли народните интереси, а не интересите на отделна партия? Ще осъществяват ли политика за хората или партийна политика?
