ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 23, 1990 г.
ДЕМАГОГИЯТА ЧУКА НА ВРАТАТА
По всичко изглежда, че и много от независимите организации вече са отворили на тази стара гостенка на нашия вътрешнополитически живот. Но това не е парадокс, а изключително тревожен факт и той не предвещава нищо добро за обществото като цяло. Обект на тази редове са именно младите неформални и независими организации, защото те са едно от най-ценните завоевания на първия демократичен полъх над страната. И би било крайно неприятно, ако възприемат този атрибут на тоталитарната система – демагогията. За никога вече не е тайна, че дълги години тя фактически бе норма на обществения живот на всички нива.
Ето какво е определението за „демагогия” от речника за чужди думи: „Измамване на обществото и политически незрели лица чрез лъжливи обещания и пр.” Какво би станало обаче, ако с демагогия започнат да се занимават именно политически незрели лица? Независимо, че много хора биха възразили, налагащото се мнение е, че високата обществено-политическа активност в последно време има като качество „липсата на политическа зрелост”. Това се отнася и за мнозинството от членовете на неформалните организации и техните лидери. Разбираемо и достойно е тяхното желание да бъдат независими, но има неща, които пък от своя страна не зависят от тях. Например това, че целият си съзнателен живот тези, в голямата си част млади хора, са прекарали в една „заразена” атмосфера.
Ще припомня няколко следствия от тази атмосфера в по-ново време, които регистрират прояви на демагогия там, където сякаш най-малко можем да я очакваме.
Първо, един често срещан епизод от митинг. Масата хора, която допреди малко е скандирала „демокрация”, „плурализъм”, в следващия момент не пожелава да изслуша нечие мнение, различаващо се от това, което се е събрала да чуе.
Второ… „И тук същата демагогия”, „Трябва ни нова партия, а не нова демагогия”, „Най-големите кариеристи днес вдигат лозунги” – това бе гласът на скептиците, тези които сядаха на задните редове по време на събранията или които първи си тръгваха от тях. Организаторите не чуваха тези гласове, поне не даваха вид, че ги чуват. Толкова са приятни ръкоплясканията, виковете „браво” и ораторите, които мислят като тебе. Т.е. и тук става дума за един вид социална глухота, твърде позната от периода на тоталитаризма – когато „горе” чуваха единствено това, което искаха да чуят.
ОТКЛОНЕНИЕ: Читателю , ти сигурно вече си мислиш, ясно е, няма никаква разлика между организациите от живковистки тип и тези, които възникваха сега. Не е съвсем така, но аз, както, надявам се, и ти бихме искали тези разлики да са в полза на демокрацията и честността пред обществото в по-голяма степен, отколкото сега.
Трето. Съюзът на демократичните сили е организация обединяваща в себе си няколко организации с цел борба за демокрация. Старозагорският й актив преди известно време се събира и си присвоява правото да решава кои обществени организации трябва да участват в общинската „кръгла маса” и кои – не. Разбира се, решение, взето без представители на въпросните други организации. И като резултат от тази „демократична” процедура комсомолът остава извън кръглата маса, „защото политизира образованието” (впоследствие той бе допуснат поради несъгласието с това на представителите на БКП, БЗНС, ОФ и БПС). Но забележете: една организация – СДС решава ВМЕСТО друга, т.е. точно както ставаше при тоталитарния режим. А СДС в Стара Загора декларира, че се бори за разграждането на този режим. В основата на такъв подход според мен стои неразбиране най-малко по два пункта. Единият е за същността на една кръгла маса, идеята за която е да събере различни обществени сили в търсене на допирни точки за сътрудничество в името на една цел. И не по принципа на харесването, който е подходящ за други области.
ОТКЛОНЕНИЕ ВТОРО: Сигурно усещаш, драги читателю, че има нещо смущаващо в този случай. Аз присъствах на това заседание на кръглата маса в ОбНС. В него участваха като страни всички организации, но това недемократично по същество предложение (за недопускане на ДКМС до участие в кръглата маса) излезе точно от Съюза на демократичните сили – Стара Загора –тези, които най-ожесточено пледираха за демокрация. Един наистина опасен симптом.
Четвърто, хората, които участваха в митингите против решението на ЦК по национални въпрос, бяха едновременно за демокрация и за дискриминация – две взаимно изключващи се доктрини. Вероятно без да съзнават това. Или отново същият стил, макар и без участието на независимите организации.
Всички тези факти идват да покажат, че демагогията сякаш е станала вътрешно присъща на мнозина до такава степен, че те несъзнателно се оказват подчинени на нея.
Напоследък често се говори как щели сме да се освободим от всички, свързани органически с тоталитарния режим, и на тяхно място сме щели да изберем хора, които нямат нищо общо с него. Това аз бих нарекъл поредната илюзия. Ако само това направим, сигурно е, че нищо няма да се промени. Идва ми наум репликата на един представител на неформална организация, отправена към общинското ръководство и звучаща горе-долу така: „ако имахме база бяхме да стоим на вашите места”. Бих продължил: „…а вие на нашите, и „де факто” положението щеше да е същото”.
От казаното (а и не само от него) се вижда, че ситуацията, пред която сме изправени, никак не е лека, но изход все пак трябва да съществува. За да се даде гаранция на обществото от политически недоразумения, трябва да се приеме според мен, че в този момент няма подготвени хора, на които би могло да се повери изцяло управлението му. Този принцип ще доведе до голямо текучество на ръководни кадри, но ще изиграе роля на защита против нови представители на некомпетентността и демагогията в управлението на различните партии.
Освен това е нужно да се осигури на законна основа широко обществено участие в управлението на всяка община, както и на страната, което да бъде постоянно действащ фактор, а не еднократно. Няма да съществува опасност от ново раздуване на щатовете, ако то се осъществява чрез комисии, работещи на обществени начала. В крайна сметка широкият обществен контрол е този, който може да ни избави от много предстоящи злини.
Такъв подход е крайно необходим сега и най-краткият аргумент в негова полза е, че когато нямаме „гениални” политици, единственият изход е да се опрем на народния гений. Горчивият опит от миналите години направи нашия народ скептичен, но и по-мъдър, за да разпознава демагогията във всичките й форми. Това трябва да е сигнал и за най-гъвкавите й привърженици да се откажат от нея като политически инструмент.
Владимир НЕДЕВ
Демагогията чука на вратата
