[ad id=“263680″]
ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 12, 1990 г.
ДА НЕ ДОПУСКАМЕ ОМРАЗАТА…
През последните години драматичният театър „Гео Милев” бе подложен на доста недоброжелателни критики, намерили място на страниците на в. „Септември”. Естествено е всеки порив за творчество да привлича вниманието на неговите почитатели с одобрение или неодобрение. Противоречието е основа на развитието. Много от публикациите оставиха впечатление за целенасоченост и недоброжелателство. Неблагородните намерения в уязвимост тенденциозно и последователно формираха мнение за обреченост на театъра. Необяснимо защо? Сякаш сме враждебно чужди. Сякаш не служим на духовния подем на един град.
Последната статия на бившия драматург на театъра В. Николов, пропита от нечистоплътен субективизъм, получи покровителството на редакцията. Нима културният отдел на вестника не познава азбуката на театъра, не знае, че в основата на художествената му политика стои драматургът.
[ad id=“225664″]
Репертоарът е неговото дело и през периода, за който пише, Вакрил Николов намираше и предлагаше на колектива т. нар. „касови пиеси”. Може би в някои пунктове на статията си е прав, но моралът пита: защо всичко това не беше казано, когато същият беше на работа в театъра, а сега, когато напусна? Изглежда, че той е получавал заплатата си от едно място, а е служил на недостойната преднамереност на друго място благородството няма да позволи на някои редактори да отрекат, че са били в течение на тези действия. Не, ние не търсим оправдание, нито обвинение. Само пледираме за една по-висока култура на взаимоотношенията.
Вярно е, че Старозагорският театър изживява криза. Кризата е обхванала театралното дело в цялата страна. Не е необходимо да напомням, че системата, която мъчително си отива, деформира и духовния образ на България. Българската драматургия служеше на силните на деня, за да ни остави образци на конюнктурата. Новата дума се казваше полугласно, театърът остана без глас – като безмълвен храм на безвярващи.
Кой обърна внимание на нашите проблеми? Много ръководители си отидоха с пожълтели обещания, както липите на есен. И вярата ни пожълтя. Червено остана само недрожелюбието на вестника, който наричаме наш.
Всички знаем, че Стара Загора има нужда от камерна сцена за нови театрални изяви – близки, привлекателни и обичани от публиката. Сътвореното от нас театрално студио „Време” в Радио Стара Загора беше унищожено със стереотипи, които ни обиждат. Как да преодолеем силите, които пречат тази зала да бъде отново театрално одухотворена?
Не е ли време да извикаме (и то за кой ли път?). Докога? Докога Старият театър ще стои като паметник на равнодушието в центъра на града?
[ad id=“263680″]
Скоро ние отбелязахме 70-годишнината от създаването на Драматичния театър и 120-годишна театрална дейност в Стара Загора. В тази сграда, строена с дарения и благородните усилия на наши родолюбци, е запалена искрата на красивата магия, наречена театър. Тук по-късно лумна огънят на първата извънстолична опера. Това омайващо огнище на култура днес е превърнато в „саркофаг”, който се руши пред „мраморния” поглед на Общинския народен съвет. Не трябва ли да си подадем ръка: театър, вестник, радио и цялата старозагорска общественост, за да изтрием този срам от челото на града.
Старозагорският театър има дълбоко своите проблеми, но и той като всеки жив организъм понякога боледува. Сега повече от всякога този институт има нужда от морална подкрепа. Нека по моста между него и в. „Септември” минават само чисти и хубави мисли в очакване на естетически изненади.
Ние не отричаме несполуките си. Дълбоко съзнаваме, че отдавна не сме имали така желаните театрални празници. Нас повече ни боли. Но когато „спринцовката” на бившия ни драматург (който е и бивш лекар) внимателно търси сърцето, кръвообращението спира и театралният организъм изпада в агония. Днес, когато се пробуждаме, за да живеем истински, не трябва да допускаме омразата – символ на недостойно време – да влезе в храма, където служим с вяра във възкресението на окованата Мелпомена.
Георги ВЕЛЕВ, актьор
