Cледователят Благой Емануилов: Последният император на Русия е погребан в Розовата долина

[ad id=“225664″]

Благой Емануилов е роден на 1 април 1934 г. в казанлъшкото село Габарево. Завършил е юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Зад гърба си има над 30 г. юридически стаж, от които 20 като следовател в Пловдив и Карлово. Със загадката, свързана с гибелта на руското царско семейство в Екатеринбург, се занимава активно от средата на 90-те години на миналия век. Да припомним, че през 1993 г. за пръв път бе огласена публично версията, че две от царските деца (престолонаследникът Алексей и сестра му принцеса Анастасия) са оцелели и са завършили дните си в с. Габарево. На 13 и 21 юли 1995 г. в казанлъшкото село са разкопани два гроба на едно от предполагаемите места от екипа на проф. Йордан Йорданов, директор на Института по експериментална морфология и антропология при БАН-София, и доц. Мария Грозева, ръководител катедра “Съдебна медицина и деонтология” при ВМИ-Стара Загора. Те откриват останки от три скелета – два женски и един мъжки, за жалост в много лошо състояние вследствие на заравняването на старото гробище с булдозери. Благой Емануилов използва свои свидетели и прави нови разкопки на друго място. Попада на два гроба, в които намира два скелета – на мъж и на жена, като при мъжкото погребение намира и останки от руска икона. Прави опит да изследва чрез ДНК метод тленните останки във Великобритания, но екипът на д-р Питър Гил от съдебномедицинската служба на Англия му иска непосилна за него сума. През 1996 г. излиза от печат първата му книга „Тайната на Николай II“. По-късно книгата е преведена на руски. През 2009 г. излиза втората му книга „Император Николай II и конспирацията на XX век“. През тази година Благой Емануилов нашумя с ново сензационно твърдение, че не Николай II е последният император на Русия.

[ad id=“238430″]

– Какво ви дава право да твърдите, че престолонаследникът Алексей всъщност е последният руски император, г-н Емануилов?

– Общоприето е, че последният руски цар е Николай Втори. От юридическа гледна точка обаче не е така. През 1721 г. цар Петър Първи Велики издава указ, с който обявява Русия за империя, а себе си за първи император всерусийски. Това, което нас ни интересува, е алинеята от указа, че императорът сам избира своя наследник! Той, разбира се, трябва да е член на императорската фамилия. Първа прилага този указ Екатерина I. Тя завещава престола на своя внук Петър. След нейната смърт той става император Петър Втори. Втори път указът е приложен от Елизабета Петровна. Тя определя за свой заместник на престола племенника си, сина на сестра си Ана – Петър. Той е император Петър Трети. Александър Първи е третият руски император, който ползва указа на Петър Велики. Още приживе той определил за свой заместник по-малкия си брат Николай, който става император Николай I. И последният, който прилага разпоредбите на въпросния указ, е император Николай Втори. На 2 март 1917 г. в 15 ч в щаба на командващия Северния фронт генерал Рузски в град Псков Николай Втори заявява: “Реших да се откажа от престола в полза на своя син Алексей.” И подписва указ със следния текст: “Отказвам се от престола в полза на сина си.” Вярно е, че късно вечерта на 2 март в Псков стават някои събития. Николай II прави нов отказ в полза на брат си Михаил. Но това не е последно. На 3 март 1917 г. към 20 ч Николай Втори пристига в Главната квартира на Генералния щаб на руската армия в град Могильов. Там той предава на началника на Генералния щаб ген. Алексеев телеграма и го моли да я предаде в Петроград. Текстът на телеграмата е: “Отказвам се от престола в полза на своя син Алексей.” Генерал Алексеев обаче не изпратил телеграмата. Когато в края на май напуснал Генералния щаб, той я предал на генерал Антон Деникин. Той от своя страна я съхранил в секретния пакет на Генералния щаб. Така става ясно, че последната воля на Николай Втори е, че той се отказва от престола в полза на сина си Алексей. И от този момент нататък върховната власт в Русия е вече в ръцете на Алексей Романов.

[ad id=“263680″]

– Не е ли проблем обстоятелството, че през 1917 г. Алексей Романов е бил едва 13-годишен?

– Вярно е, че към тази дата Алексей е малолетен, но това е без значение. До навършване на пълнолетие върховната власт е трябвало да бъде в ръцете на майка му Александра Фьодоровна като негов регент.

– Но царевичът не е бил коронясан никога!

– Това е без значение! Коронацията не е юридически, а ритуален акт. Без значение е и това, че върховната власт не е била упражнена от Алексей. Настъпилите известни на всички ни политически събития в Русия са попречили да стане това. Така че в юридически смисъл последният император на Русия е Алексей Николаевич Романов. При нормални условия той щеше да бъде титулован Алексей Втори.

– Болшевикът Ленин ли е основната заплаха за руската монархия?

– Положението на руското императорско семейство става несигурно доста преди завръщането на Владимир Улянов. През февруари 1917 г. в Русия стават сериозни политически събития. Враждебните отношения към монархията се засилват и разширяват. На 27 февруари са арестувани царските министри и генерали. С това фактически е ликвидирана монархическата институция. На тази дата е създадено републиканско правителство. За Николай Романов и за Александра Фьодоровна е ясно, че за руския цар и техен син Алексей става опасно. И решават да го скрият. Марк Касвинов в книгата си “Двадесет и три стъпала надолу” пише, че Александра Фьодоровна желаела “да скрие сина си в някое безопасно скривалище, най-добре в немския фатерланд”.

[ad id=“218001″]

Още по-ясни данни в тази насока ни дава Пиер Жиляр. Той е швейцарец и пребивава в царското семейство като учител на царските деца по френски език. В своята книга “Император Николай II и его семья” швейцарецът споменава, че на 28 февруари 1917 г. сутринта се срещнал в коридора с Александра Фьодоровна и тя му кимнала да я последва. Влезли в една зала и императрицата му подала току-що получената телеграма от Николай Втори от Могильов. И той прочел: “Утре съм при Вас. Заповядайте да се приготви всичко във връзка с отпътуването на Алексей.” Но на следващия ден станало ясно, че болшевиките са завзели железните пътища и така спасяването на царевича било осуетено. Но нещата не спират дотук – в своите мемоари Татяна Боткина, дъщеря на разстреляния с царското семейство д-р Боткин, свидетелства за следното. Че монархистите от Тоболск са организирали спасяването на царевич Алексей Николаевич.

– Но има ли сериозни доказателства, че Алексей и неговата сестра Анастасия наистина са избегнали разстрела в Ипатиевия дом?

– Да, в по-ново време се появиха нови и по-сериозни доказателства. През юли 1953 г. 16-годишният ученик Петър Христов Петров от Каварна се лекувал в хирургическото отделение на болницата в гр. Балчик. На другото легло в болничната стая лежал опериран от херния руснак. Петър Петров запомнил името му – Петър Замяткин. Запомнил също, че работел в Околийския промишлен комбинат в града като свинар. Една вечер руснакът повикал Петров до леглото си и му казал, че се съмнява, че ще излезе от болницата жив, затова поискал да му разкрие една тайна за руския цар, но той трябвало да я пази и да я разкрие чак когато пораснел. И наистина, Петър Петров мълчал цели 40 г. Едва когато през 1993 г. прочел във вестниците, че при разкопаването на масовия царски гроб край Екатеринбург в Русия не са намерени останки от двете деца на цар Николай II – Алексей и Анастасия, тогава се сетил за разказа на Петър Замяткин. И описал чутото в писмо, което се появи през 1995 г. на страниците на един от юлските броеве на в. “Днес”, излизащ в Стара Загора.

[ad id=“236993″]

– Вие убеден ли сте в автентичността на тази вестникарска история?

– Това читателско писмо ме заинтригува силно и аз веднага тръгнах за Каварна. На 24 август 1995 г. намерих въпросния Петър Хр. Петров на лозето му край града. В сянката на беседката той ми преразказа чутото от Петър Замяткин. В Русия преди революцията Замяткин работел в “Охраната”. По-късно установих, че така се е наричала Тайната царска полиция. Когато през 1917 г. в Русия нещата се усложнили, един ден той бил повикан при царя. Там заварил военния министър и едно духовно лице. Духовникът поискал от него да се закълне, че ще запази в пълна тайна това, което ще чуе и което ще направи. Замяткин се заклел. След това царят му възложил секретна мисия: да изведе от двореца двете му деца Алексей и Анастасия и да ги укрие в родното си село близо до Одеса. И там да чакат царски пратеник, когато нещата в Русия се оправят. П. Замяткин взел за придружител своята сестра; заедно с царските деца се преоблекли като селяни и заминали. Стигайки в селото, негов вуйчо му казал, че болшевиките са убили родителите му и търсят и него да го убият. Посъветвал го веднага да отидат на пристанището в Одеса, да се качат на кораб и да напуснат Русия. Така и направили. На пристанището била голяма блъсканица. Всеки се стремял да се качи на някой от корабите там. Да се качат на един параход им помогнал някакъв сърбин. В момента, когато той потеглял, на пристанището дошла червена кавалерия и болшевиките започнали да стрелят по кораба. Ако не е било кучето, което Анастасия притискала до гърдите си, сигурно е щяла да бъде убита. Тя била ранена в шията, а един куршум вероятно засегнал и гръбнака ?. Само присъствието на придворния лекар д-р Алексеев спасило живота на княгинята. Когато стигнали до Турция, руснаците слезли на пристанището на Текирдаг. Там настанили Анастасия в болница. Лечението продължило дълго. През това време сърбинът, който им помогнал в Одеса да се качат на кораба, отвлякъл сестрата на Замяткин и заминал за Белград. След изписването на принцесата от болницата решили да заминат за Сърбия. При преминаване на турско-българската граница косите на Анастасия били отрязани, защото била облечена като войник. Стигнали с влака до София. И там се разболял младежът, т.е. царевичът Алексей. Наложило се да бъде приет в болница. Там се запознали с един казанлъчанин. Той им предложил да тръгнат с него след изписването. Имал приятел, който притежавал празна къща в село, близо до Казанлък. И те щели да се настанят в нея. Замяткин не споменал името на селото. Без съмнение от съображения за сигурност. В селото заживели мирно и тихо, без да парадират с аристократичния си произход. Но след няколко години младежът починал. С тези думи приключи срещата ми с Петър Петров в оня августовски ден край Каварна…

[ad id=“225664″]

– Г-н Емануилов, вие сте следовател и сте наясно, че без доказателства разказът на каварненеца П. Петров остава само една интересна хипотеза…

– Прав сте. Поради тази причина аз се опитах да открия някакви документални доказателства за съществуването на това лице – руснака Петър Замяткин. Успях да получа достъп до архива на вече несъществуващия Промкомбинат и така попаднах на ведомостите за заплатите на работниците. В тези ведомости за 1952 и 1953 г. има работник свинар с име Петър Иванов Замятин. Направи ми обаче впечатление, че за разлика от подписите на останалите свинари, този срещу това име бе доста интелигентно обработен. След добре изписаното ръкописно “П” имаше точка. След това също ръкописно бе изписано “Замят” и след него следваха йероглифните елементи на подписа. От тези ведомости аз установих, че точното име на руснака е “Замятин”, а не – както го произнася Петър Петров – “Замяткин”.

– Каквото и да си говорим, ключът към тази вълнуваща загадка се намира в Габарево. За жалост хората, които са общували по-отблизо с г-жа Нора, с Жорж Жудин и с д-р Алексеев, вече не са между живите…

– Наистина, повечето от хората, които са били допуснати по-близо до г-жа Нора и д-р Алексеев, вече са покойници. Но аз успях своевременно да събера някои особено ценни свидетелства от местните габаревци. В общи линии хронологията на събитията е следната. През август 1922 г. в Габарево при Ангел Бурмов пристига един руснак. Той се записва с името д-р Пьотр Александрович Алексеев. Но то скоро е побългарено на Петър Алексиев. Кой го е довел в тази къща – никой днес не помни. След около месец при д-р Алексеев пристига млада, около 20-22-годишна жена. Тя е записана с името Елеонора Албертова Крюгер. Но габаревци я наричат само г-жа Нора. След няколко месеца, вече през 1923-та, в Габарево идва и един млад руснак. Той е записан с името Георгий Павлович Жудин. Наричан от габаревци Жорж. Той е слаб и с болнав вид. Тримата руснаци живеят заедно в празната къща на Шиневи. След 7 г. Жорж умира. Това съвпада с разказа на П. Петров Замятин. А ето и още едно потвърждение на един друг факт – г-жа Нора е споделяла пред габаревката Донка Русинова, че имала дълга коса, но когато минавали границата, я облекли като войник и се наложило да подстриже косата си… Освен това Елеонора е разказвала пред Георги Тодоров и Лалка Трендафилова, че като била на кораба, е стреляно в гърдите ? и по-късно ? е правена операция. Очевидци от Габарево си спомнят, че Нора не е могла да лежи напълно в хоризонтално положение. Спяла е полулегнала и подпряна от възглавници. Лекари хирурзи обясняват, че това е последица от травматично увреждане. Най-вероятно куршумът е преминал през гръдния кош и е засегнал гръбнака, поясняват те. По този начин и г-жа Нора потвърждава казаното от П. Замятин…

– Всичко това звучи твърде убедително…

– Искам да добавя и още нещо. За стрелба по отпътуващ кораб на пристанището в Одеса свидетелствува и писателят Константин Паустовски, който по онова време работел като журналист. В документалния си шесттомник “Повест за живота” (том трети) Паустовски описва стрелбата на кавалеристите червеноармейци по напускащ пристанището параход. Така се изключва всякакво съмнение относно достоверността на събитията, описани от Пьотър Замятин на Петър Петров.

И това не е всичко – аз попаднах и на една многозначителна публикация на Петър Попдимитров, отпечатана на страниците на в. “Чирпански новини”. В нея той разказва за дружбата си с живеещия в Чирпан белогвардеец – бай Сашо Руснака, който работел в местното читалище. Руснакът твърдял, че навремето бил офицер от царската армия и обещал, когато момчето порасне, да му разкрие една тайна, свързана с руския цар. Когато Петър Попдимитров бил вече на 19 г., бай Сашо му споменал, че очаква от Русия двама гости и помолил Петър да ги закара в с. Габарево с колата си. Било около 1967-1968 г. В Габарево имало два важни за Русия гроба, казал бай Сашо Руснака, и руснаците искали да се поклонят пред тях. И там той щял да му каже на кого са тези гробове. Но руснаците не дошли и ходенето до Габарево се провалило. Скоро бай Сашо Руснака починал и отнесъл тайната си в гроба.

– Признавам, нашият разговор ми е безкрайно интересен, г-н Емануилов, но все пак трябва да привършваме…

– Позволете ми да завърша така. Въз основа на моите проучвания аз мога да направя следните категорични заключения. Първо – слухът, който се носел из Екатеринбург още на следния ден след разстрела, че две от царските деца не са сред убитите, е верен. Второ – написаното от палача болшевик Яков Юровски в неговата “Записка”, че труповете на Алексей и Анастасия са изгорени, е едно конспиративно твърдение. Което има за цел да оправдае липсата на тези два трупа в общия гроб при едно евентуално разкопаване. Третият извод е, че в Русия знаят, че гробовете на Алексей и Анастасия Романови са в България, в с. Габарево.

– А как реагират Русия и руснаците на “габаревската следа”?

– Аз имах публикация по темата в “Седмичен Труд” и след това ми се обадиха от руското посолство в София. Но само толкова… Цялостното ми впечатление е, че Русия не иска да се шуми около екзекуцията на Романови. Според мен по отношение на императорското семейство руснаците страдат от гузна съвест. Ще спомена само, че преди години, когато бяха препогребани костите на Романови, там не присъства нито представител на руската Дума, нито на правителството. Единствено Елцин беше там и изказването му беше в същия дух – леко гузно…

Източник: Труд


image0 (9K)