Милан Швец е на 56 години и е от Прага, а от 5 години е в България. Тук го е довела любовта му към Павлина, с която се запознал по пражките улици.
Сега Милан е библиотекар в читалище „Неделчо Попов – 1939 г.“ в старозагорското село Конаре, което е в община Гурково. Жителите му са под 500, читателите на библиотеката – много по-малко.
Разказва историята си на български език и признава, че най-трудната българска дума за него е бакпулвер. Което не му пречи да върти най-вкусните кексове, за Павлина остава да пече баници.
Работил е като редови полицай в Прага, но след като на няколко пъти случайността го отвежда при хора, които се опитват да се самоубият и той успява да им помогне, от ръкводството го изпращат да учи психология в университета. След завършване продължил да се занимава с подобни случаи, но при последния, по стечение на обстоятелствата, в кървава драма загиват пред очите му похитител с малко момиченце и това слага край на кариерата му на полицай.
Тогава той се върнал към професията си от средното училище на автомеханик и станал шофьор на такси. Там срещнал българката Павлина, която също въртяла волана като таксиджийка.
Павлина има апартамент в Стара Загора, но те предпочитат спокойствието на Конаре, родното село на майка й. Тук имат двор с къща от дърво, която сега Милан се е разширил със собствен труд с още една стая. На шега я нарича „спирката“, защото на външен вид приличала на автобусна спирка. Двамата заедно се грижат за двора си.
Сега Милан е включил Конаре в проекта на Бил Гейтс „Глобални библиотеки“ и снабдил селото с 3 нови компютъра. Премахнал познатите читателски картони на хартия и ги заменил с електронни. Признава, че още не може да чете книги на български език, затова Павлина му била главният консултант, когато покрай проекта „Глобални библиотеки“ трябвало да поръча нова литература.
В тази си поръчка наблегнал на книги за компютри. В рамките на проекта тази зима ще организира компютърно обучение в Конаре. Местните баби вече проявявали голям интерес към това да се научат как по компютърен път да общуват с внуците си, които сега са далеч от селото. Затова и отсега обучението обещава да бъде емоционално и интересно.
А когато разбрали, че човек като Милан Швец работи по техния проект в малкото старозагорско село, от ръководството на проекта в София му предложили да започне работа при тях в българската столица. „Отказах, аз избягах от една лудница – Прага, защо да ходя в друга“, категоричен е Милан. По всичко личи, че желанието му е да остане дълго на своята нова „спирка“ в спокойното подбалканско Конаре.
