Св. Епифаний Кипърски и Св.Герман Константинополски. Св.мчк Панкратий
Св. Епифаний бил син на беден еврейски земеделец във Финикия. Учил при богат еврейски законоучител на име Трифон. Той го осиновил и го направил наследник на целия си имот. Майката на Епифаний по това време се поминала. Той взел сестра си при себе си и те живеели заедно в доволство и благоденствие. Не след дълго повярвали и пожелали да се кръстят. Скоро след това Епифаний поверил сестра си на благочестиви жени и постъпил в манастир.
На около 60 години, когато по чудесен начин бил възведен в сан епископ Кипърски.
Не много време преди смъртта си Епифаний, вече обременен от годините, трябвало да отиде в Цариград. Там в това време императрица Евдоксия, съпруга на Аркадий, преследвала св. Йоан Златоуст. Тя се стараела да склони на своя страна епископ Епифаний, като му представяла Йоан за еретик. Епифаний я увещавал към милосърдие и кротост и не се съгласил да изпълни волята й. Йоан предсказал, че Епифаний няма да се върне в Кипър, а Епифаний предсказал, че Йоан няма да стигне до мястото на изгнанието си.
Двете предсказания се изпълнили. Йоан бил върнат, без да стигне до определеното му място за изгнание, понеже императрицата се уплашила от народното вълнение. А Епифаний заболял на връщане и чувствайки, че болестта му е смъртна, повикал учениците си, които били с него на короба, дал им наставления, благословил ги и на третия ден с молитва починал в Господа на 115-годишна възраст. Известието за неговата смърт опечалило всички жители на острова.
Епифаний бил много учен, знаел пет езика – гръцки, латински, еврейски, египетски и сирски – и написал няколко духовни книги, между които „Изложение на ересите“ и „Тълкуване на библейските пророци“.
Св.Герман Константинополски. Св.мчк Панкратий
Св.Герман е цариградският патриарх, на когото църквата посвещава отделен празник в календара – 12 май – заради продължителната му борба с иконоборството. Живял е през VIII в., по времето на император Анастасий, когото споменават заради изграждането на стените Анастасиеви. След продължителната си борба с иконоборците Герман напуснал патриаршеския престол и заживял в пустинята.
В народната представа се свързва с много по-древни езически повелители на небесните летни бури – град, дъжд, огнена стихия. Българинът го нарича Герман, Гечо, Джерман, Калоян, Кабаиван, Скалоян, Драганчо и изпълнява на празника му обичай за предизвикване, измолване на дъжд. Нарича се още Герман Градушкар, защото пази хората от градушка. Негови побратими градушкари са Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден (15 юни). Герман е първият, най-главният.
