Тази вечер в епизода от хитовия турски сериал „Безмилостен град“ Шениз губи почва под краката си. Предстоят ѝ изключително трудни моменти.
В “Безмилостен град” Джерен полудява, губейки бебето си
Първите кадри са пред малкото гробче на нероденото дете на Дженк и Джерен. Фамилията е събрана на гробището и всеки е застанал сам със своите мисли. Там е и Шениз. Всички се разотиват след четенето на Корана от ходжата. Остават само виновниците. Синът кара майка си да зарови ръцете си в студената пръст, за да усети къде е изпратила внука си. Шениз се опитва да театралничи, но този път не ѝ минават номерата. Дженк потегля с колата си разярен и разплакан. А Шениз коленичи пред гроба на Мумтаз, бащата на Недим, и отново обвинява него за всичките си грехове.
В “Безмилостен град” бащата на Недим е захвърлил бременната Шениз като парцал
Недим и Дженк разговарят, седнали на пейка по крайбрежната улица. Недим констатира, че за първи път се чувства толкова мерзко, колкото и братовчед му. Той признава за започната от него игра с тях, но отрича да е мислил да навреди на бебето. Дженк също е искрен, че никога не е искал това дете, но съжалява за случилото се.
Джерен се събужда в болницата, облича палтото си, излиза навън, сяда в едно такси и пристига в имението. Насочва се към стаята на Шениз, влиза и заключва вратата след себе си. Шениз спи дълбоко под въздействието на успокоителни.
Джерен се качва на леглото при нея и започва да я души. Спасителят на леля си става Недим, а Дженк дори не обръща внимание на майка си, която се дави дълго време. Дженк опитва да поговори с Джерен, но тя го нарича син на убийца и не го отразява.
Когато Шениз се възстановява, Недим ѝ нарежда да прикрие белезите от пръстите върху гърлото си и да се прави, че нищо не е станало. Той ѝ обещава, че Джерен няма да каже нищо. Последвалите му думи обаче вледеняват леля му. Недим през зъби казва, че я иска само за себе си, че огромното му желание е сам да сложи въжето около шията ѝ. Оставя вратата на отмъщението си отворена и обявява на Шениз, че тя няма да чака дълго.
Автор: ЗАРАТА
