Мина балотажът. Отшумяха изборните страсти . От време на време току се появи някое съобщение я за отхвърлена жалба, я за ръчно преброяване. И на пръв поглед всичко премина спокойно. И трябваше да видя един паметник в центъра на Нова Загора издигнат в памет на един 27 годишен поручик загинал преди сто години, осигурявайки ред и спокойствие на изборите, за да осъзная, че това което стана на местните избори не е шега. За подобни неща сме чели в “Бай-Ганьо прави избори”, но като че ли винаги съм смятал това за твърде отдалечено от нас и едва ли не авторова измислица.
Нека все пак да припомня част от разговора в предизборния щаб на Бай Ганьо:
“…Общинските съвети по селата не са утвърдени нарочно, разбирате ли? Ако бъдат с нас – ще ги утвърдим, ако не – на дяволите. Пак ти казвам – колкото за управителя, нямай грижа, той е наш.
– Ами хамалите? – любопитствува Бочоолу.
– И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш…
– Ами че той нали беше затворен за кражба? – учудва се Бочоолу.
– Е-хе, ти патки пасеш. Пуснахме го ний него. Нали той ни спечели хамалите. Отишъл при тях онзи ден, събрал ги, че като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си, като им изръмжал: „Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай Ганя!“ – и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по двадесет лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене.”
По същото това време подмолна битка започна за разпределението на длъжностите в общинската администрация в Стара Загора. Оказа се, че Живко Тодоров е имал много верни помагачи и привърженици, които кой знае защо, декларираха тази вярност след победата му. Също като партизаните, които удвоиха броя си след девети септември…
