Аз минавам по първия сняг
и отново съм силен и свеж.
И над пътя ми в синия мрак
се разпалва звезда като свещ.
Песента на петела ли чух?
Светлина ли над мен се проля?
Може би пада лебедов пух
вместо сняг в тези зимни поля.
Бяла зима без край и предел!
И кръвта ми е стоплил студът!
Как разнежено бих се привел
на брезите към голата гръд!
О, покой на горите смълчан!
О, залутана в сняг веселба!
Как бих спускал разнежено длан
по бедрата на всяка върба.
Сергей Есенин
превод Иван Николов
