Генерал Атанас Атанасов в един разговор за особеностите на нашенската фасадна демокрация, за конкурсите по български, за върховенството на прокуратурата и за критичната нужда от промени в конституцията
Студия Трансмедия: Ще започнем с един пример – това, на което само вие реагирахте онзи ден в парламента. В целия вихър на дебатите по Изборния кодекс се състоя и избор за членове на СЕМ. Единственият, който стана и каза няколко думи намясто, бяхте вие.
Ген. Атанасов: И то в отрицателен вот.
С.Т.: Да, естествено.
Ген. Атанасов: Защото не можах да се класирам преди това. Ако тръгнем от конкретния пример, той може да бъде анализиран. В случая бяха избрани две дами, за които в широката журналистическа гилдия малко са чували за тях. Други хора, които са известни в обществото със своите позиции, не получиха подкрепа. Но проблемът е принципен. Да не определяме някакъв период от време, но да кажем последните десетина години, кадровата търговия с държавни позиции е един основен механизъм, през който се устройват определени групови интереси. На практика се ликвидира конкуренцията във всякакъв смисъл, защото хората, които работят на държавна длъжност в определени сфери, в голямата си част са почтени хора. Имат някакви стремежи за израстване в кариерата. Да, обаче те с какво се сблъскват? Сблъскват се с шуробаджанащината и по-точно с партийната партизанщина. Партиите, които са на власт, обикновено гледат на определени възлови позиции в държавата да пробутат свои протежета, които са им лоялни – в лошия смисъл на думата, а на практика зависими от тях, за да може да им изпълняват поръчките. Това тежко демотивира всички останали, защото те си дават сметка, че нямат шанс да израстнат в кариерата на базата на качествата, които имат и на усилията, които полагат, а трябва да търсят някакви партийни вратички, за да могат да бъдат издигнати.
С.Т.: Партийни вратички, патерици, кокили и други инструменти за придвижване нагоре.
Ген. Атанасов: Това е цялостен проблем на държавното управление. Това тежко уврежда държавната машина и на практика се стига в определени сфери на държавното управление дотам, че огромната част от началническия състав е съставен от некомпетентни хора, които имат да уреждат някакви лични интереси или тясно котерийни интереси и загърбват държавния интерес.
С.Т.: Това е стар спорт у нас, начинът на провеждане на конкурси. Както се казваше едно време, какво е обява за конкурс: трябва да владее този и този езици, да умее това и това, да живее на този адрес и да се казва Иван Иванов, примерно. Явно нищо не се е променило, вие в парламента казахте, че това е игра с белязани карти или състезание с един кон.
Ген. Атанасов: Разбира се. Предварително и задкулисно се сговарят определените партии – кого да подкрепят. Така че това, което се случва в пленарната зала е фарс. В конкретния случай със СЕМ това, което е тежко като поведение – нямаше никакъв дебат в залата. С обяснението – „Ама ние чухме позициите в комисията“. Хубаво сте чули в комисията позициите на кандидатите, а тези, които ще гласуват – защо не излязоха да изразят позиции? Няма никакъв проблем да излязат и да кажат кого предпочитат и защо. Да се види някакво състезание на качества. А аз се изказах с отрицателен вот не за друго – защото не бях в залата, когато завършиха докладите, смятайки, че някой ще вземе думата и ще успея да се класирам. В един момент влизам в залата и чувам – „Дебатът е закрит. Моля, гласувайте!“. Което ме изуми! Но това не е само за този орган. Много фрапираща беше сглобката, пак такъв тип партизанска сглобка, когато се избираше ръководството на БНБ. Това ме отврати, защото на практика хора, които са пряко отговорни за онази най-голяма кражба в КТБ, бяха избрани отново в ръководството на БНБ. И никой не се съобрази с това, че има обществени настроения – мина и замина. И понеже това е стара традиция в България – всяко чудо за три дни. Няма гражданска и обществена енергия, която да се противопоставя на този тип произвол. Защото тази кадрова търговия на практика си е произвол. Някой получил на избори някакви гласове, взел властта и оттам нататък започва да се разпорежда с държавата като със свое.
С.Т.: Като свържем това с дебатите около Изборния кодекс: как ще ходят хората да гласуват, като всички виждат това, за което говорите? Защо да ходят да гласуват?
Ген. Атанасов: Аз не бих искал да цитирам основния лозунг на анархистите, но човек започва да се замисля. По стените с черна боя пише – „Ако нещо зависеше от изборите, щяха да ги забранят.“ Българският демократичен процес ерозира след 90-та година насам. Ние се заблуждаваме, че живеем в някакво демократично общество, а истината е, че просто беше променена собствеността. Иначе механизмите и методите на управление не се различават много от еднопартийното управление преди 1989 година.
С.Т: Тя и собствеността пак е в същите ръце.
Ген. Атанасов: И тогава имаше имитация, че имало двупартийна система, с така нареченото БЗНС. Аз цитирах един конкретен пример, защото си го спомням това. Някъде края на 80-те, не помня точно годината, но около 1987-1988 година, по времето на перестройката, за да имитират управляващите тогава от комунистическата партия, беше приета законова норма, че когато има някакъв вид избори, няма ли двама кандидати за едно място – не се провеждат избори. Абсолютна имитация. Комитетът се събира и казва – „Иван ще го изберем, а Драган ще го пуснем за резервен кон, за да имитираме състезателност.“ Сега е същата история. „Давайте предложения, защо не предлагате?“ А защо да предлагаме хора, които да ги изхабим, грубо казано, при условие, че изначално е ясно, че вие няма да гласувате за тях, защото не са ви удобни.
С.Т.: В случая много сериозни рикошети може да има в продължение тази история, членовете на СЕМ са надзорниците, които ще избират генералните директори на БНР и БНТ, а чрез тях общественото мнение ще бъде формирано и контролирано в полза на тези, които са си ги посочили.
Ген. Атанасов: Нищо не би ме учудило. Аз не бих се изненадал Петър Волгин да го изберат за шеф на радиото, може би и през такъв период трябва да минем, за да се получи пълна реализация на класическия философски принцип, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Трябва да се стигне до някакви крайности, за да може обществото да разбере.
С.Т.: Какви например крайности?
Ген. Атанасов: Ето това – ако един човек си позволява пряко в ефир да лобира в полза на чужда държава, да го направим шеф на общественото радио, това какво би било?
С.Т.: Вие говорите за търговия с държавни позиции, но има ли всъщност нужда от нея, след като държавата е на ръчно управление и пилотът в кабината е един. Ако е така, защо му е нужна търговия и с кого?
Ген. Атанасов: Не че претендирам за авторство, но словосъчетанието кадрова търговия е мое много отдавна, за сходни схеми. При тази търговия няма пряка размяна на някакви имуществени блага.
С.Т.: Но има интереси.
Ген. Атанасов: Но има размяна на интереси, точно така. Назначават се на възлови позиции в държавата хора, които ще обслужват интересите на определена котерия и това на практика е търговия между този, който назначава и този, който получава това назначение. Това не е проблем само на медийната среда. Много тежко изразен е този проблем в сферата на сигурността. След тези тежки сътресения, след протестите срещу правителството на Орешарски и то именно заради такъв тип назначения в сферата на сигурността, след тежкия скандал с Пеевски, избори, нова конфигурация на Народното събрание, ново правителство, в което и Реформаторския блок дадохме подкрепа, очаквайки, че най-малкото ще бъдат отстранени такъв тип метастази. И след много тежък публичен скандал, Бойко Борисов поиска оставките на тогавашния главен секретар на МВР и на председателя на ДАНС, заявявайки, че всъщност те не трябвало да бъдат искани, но заради тежкия скандал. Заради това, че един от възловите му министри подаде оставка, се наложи да се освободи от тях. След това кадрово решение няма нито един човек на възлова позиция, назначен по времето на Орешарски в сектора за сигурност, който да е освободен.
С.Т.: Това, което описвате е близко да разбирането за организирана престъпност.
Ген. Атанасов: Може да слагаме всякакви квалификации, не е въпросът в това дали ще сложим тежки квалификации. Въпросът е да се направи реален разрез на тези отношения, да се даде информация на обществото, да се търси обществена подкрепа за промяна на това състояние на нещата. Затова ние напуснахме управлението и излязохме в опозиция. Аз лично много преди гласуването за Конституцията на 9 декември бях решил, че не мога да остана на тази позиция, защото на практика се явявам смокинов лист за това, което ви разказвам.
С.Т.: Голяма част от персонала, който запълва полезните ниши, са поставени лица. Пресен случай е Пеевски, за когото отдавна беше ясно, но сега вече е и официализирано, че просто е една пионка, която в момента е сменена и се чака новият дилър на корпорацията.
Ген. Атанасов: И да допълня, беше изключително удобно след падането на правителството на Орешарски, до ден-днешен, да има един сложен под прожектора – боксова круша, основателно или не, целият бой да е върху него. А междувременно процесите си текат.
С.Т.: Какво правим тогава ние като общество при една такава ситуация?
Ген. Атанасов: Понеже съм юрист по образование и така съм научен да мисля, проблемът на българската държава е в конституцията. Тя има нужда от много радикален ремонт, който може да се извърши само от Велико народно събрание. За съжаление това са правилата. Ако ние сме демократи и спазваме процедурите, трябва да се търси свикване на Велико народно събрание, за да може да бъде ремонтирана съдебната система и да бъдат преформулирани отношенията между другите власти.
С.Т.: Как точно смятате, че трябва да се преформулират отношенията между властите?
Ген. Атанасов: Може да смятате, че съм фиксиран в някакъв смисъл, но един от големите проблеми на днешната конструкция на властта е прокуратурата с нейната абсолютна независимост и неограничени правомощия. Тази институция, когато реши може някой да го съсече, основателно или не, а друг може да го постави в зависимост за цял живот, като си затвори едното око за нещо, което е извършил. И през всичките години на този наш нещастен преход, тази институция винаги е била в основата на тежки скандали и разломи в българското общество заради това, че не прилага закона еднакво спрямо всички. Давам ви конкретен пример. Аз нямам никакво лично отношение и никакви интереси, не съм имал никакви отношения с КТБ. Четири милиарда изчезнаха от тази банка и се оказа, че единственият виновник е Цветан Василев, който трябвало да го съдят за 206 милиона. Да го съдят, обаче какво става с другите? Къде се парите? И понеже говорихме за прокуратурата – не може да се скрие от обществото този факт, макар че се замазва много удобно чрез медии и манипулации: прокуратурата беше тази институция, която даде старта за съсипването на КТБ. С една операция, с едни качулки, влязоха на една дата – юни месец, 2013 година и оттам започна тегленето на кредити и съсипаха банката.
С.Т.: И банковата криза от 1996 г. започна по сходен начин, но през медиите.
Ген. Атанасов: Няма случайни неща, макар че различни са обстоятелствата към онзи момент и към този момент. И когато се връщаме към банковата криза от 96-та година, да попитам аз – има ли поне един осъден банкер за онзи грабеж?
С.Т.: Водеха се едни театрални и безсмислени процеси…
Ген. Атанасов: Аз имам някакво отношение, съвсем минимално, поради спецификата на работата ми. Но искам да ви кажа, че всичко, което касаеше онази банкова криза, беше събрано, прилежно подредено в класьорите и беше вкарано в прокуратурата. И знаете ли какво се случи после?
С.Т.: Какво?
Ген. Атанасов: Едно кръгче от прокурори, някои от тях вече не са между живите, изтъргуваха тези дела за собствена облага. И нямаше механизъм да бъде проконтролирано това тяхно поведение. Давам ви само един ъгъл. Разделението на властите, още от Монтескьо, като принцип означава относителна самостоятелност на властите, но и взаимен контрол. Е, как се контролираме взаимно, да питам аз? Народното събрание как контролира съдебната власт, по какъв начин? При сегашната промяна на конституцията аз предложих един текст – да има перманентен контрол върху главния прокурор, и този текст беше осакатен, беше приет, но осакатен. Махната е само една думичка, че Народното събрание може да изисква. И сега в Конституцията е записано, че главният прокурор може извън годишния доклад винаги да се явява в Народното събрание и да дава обясниения, ама по негова инициатива.
С.Т.: Ако поиска.
Ген. Атанасов: Ето за какво става въпрос. Тук се вижда с просто око конкретна симбиоза между правителствен екип и прокуратура. Когато говорим за имитация, сега сме в период на поредната имитация как държавата ще бори корупцията. Това се прокламира, само заради най-малкото съмнение ще бъдат прекратявани обществени поръчки или ще се случват други неща.
С.Т.: Най-много да насърчи доносничеството.
Ген. Атанасов: Това е една друга тема. Не искам тук да цитирам Смирненски, но в крайна сметка – откъде се мете. Имитацията е – уволняваме или арестуваме шефа на ДАИ, защото там имало тежки корупционни практики. Ама това го знаеше цялото общество, само министърът не го знаел. Бил съдействал министърът, за да се потърси отговорност, а кой ще съдейства на него да му се потърси отговорност?
С.Т.: Без чадър не става тази работа. Както по времето на социализма – арестуваха до заместник-директор на ДСО за някои прояви, несъвместими със социалистическия морал. Или управители на бакалии, бармани в ресторанти…
Ген. Атанасов: По някое време са стигнали и до заместник-министър, дотам са разчиствали лични сметки, както се казва. Историята е същата. Т.е. има един вододел – надолу всички са грешни, нагоре всички са безгрешни.
С.Т.: Как конституцията може да стане коректив и регулатор за всичко това, което говорим?
Ген. Атанасов: Трябва да се подобрят механизмите на взаимен контрол между властите.
С.Т.: Как обаче? Как да се формулира това преразпределение и взаимен контрол?
Ген. Атанасов: Аз мога да ви го обясня, но ще влезем в детайли.
С.Т.: В най-общи линии.
Ген. Атанасов: Като прокуратурата бъде отчетна пред другите две власти за действията, които извършва и да има механизми да бъдат атакувани нейните актори.
С.Т.: Вариантът за изборна прокуратура, защитавате ли го? Все пак това е адвокатът на народа – прокурорът. И би следвало народът сам да си го избере.
Ген. Атанасов: Пряк избор? Аз имам следното притеснение при днешните обществени отношения в България, защото се поставя въпросът дали да не се избират и областните началници на МВР, даже и началниците на районните управления или окръжните прокурори. Ами всяка една групировка ще вземе да си купи по един окръг – това е рискът. Така че много внимателно с прекия избор, ние не сме Америка. Между другото, включително и в Америка, само шерифите са изборни. Федералното бюро за разследване – там няма избори. Няма нито един случай в Европейския съюз, където да бъдат избирани пряко прокурори от народа или да бъдат избирани полицейски шефове.
С.Т.: Но поне главният прокурор не би ли следвало да бъде избиран, след като той е адвокат на народа.
Ген. Атанасов: Главният прокурор би могъл да бъде избиран през някакъв механизъм на обвързана компетентност, Народно събрание, президент, нещо такова да се случва.
С.Т.: А ако е министърът на правосъдието?
Ген. Атанасов: Така е в Щатите, англо-саксонската система е такава, но тя е съвсем различна.
С.Т.: Така ако е неадекватен, той би съборил целия кабинет. И никой министър-председател няма да го остави на поста.
Ген. Атанасов: Имали сме такива позиции да бъдат съвместени главният прокурор и министърът на правосъдието. Това не е лишено от логика, имайки предвид опита на англо-саксонската правна система. Трябва да се обсъди много внимателно, защото пък не бива и абсолютна подчиненост на изпълнителната власт, защото тогава има опасност от други ексцесии, друга злоупотреба с власт. Но в крайна сметка важното е да има отчетност на тази институция. Ще ви дам пример – обвинителните актове на Прокуратурата подлежат на съдебен контрол, но случаите, в които Прокуратурата отказва да се занимава с даден казус? На професионален език е казано – когато отказва да образува разследване, прокуратурата не подлежи на никакъв контрол. Там е слабото място, там се слага чадъра. Има конкретни, очевадни факти за извършено престъпление, но не образуваме досъдебно производство и нека да вика народът, колкото си иска. Това трябва да се промени, да има отчетност и контрол върху тази част от дейността на Прокуратурата, за да може да се търси все пак някаква възможност за еднакво приложение на закона. Защото към днешна дата принципът е следният – законът се прилага в зависимост от финансовото състояние на лицата. Който има пари да си плати, получава едно правосъдие, който няма пари да си плати – получава друго. Затова затворите са пълни с роми и други маргинали.
С.Т.: Някои млади юристи прокарват дори екстравагантната идея за частна прокуратура.
Ген. Атанасов: Внимателно го анализирах това. Не знам, доста е екстравагантно наистина. Все пак това е функция на държавата. Изваждането на тази функция от държавата и предоставянето ? на някакъв вид концесия… не знам.
С.Т.: Пък и тя няма да бъде по джоба на всеки. Ако искаш добър прокурор, трябва да платиш за добър прокурор.
Ген. Атанасов: А ние искаме, не просто искаме, това е основен принцип на демократичното общество – законът да се прилага еднакво спрямо всички. А за да има еднакво приложение, трябва да има взаимоконтрол между властите, няма как да стане иначе.
(Следва)
Обработили: Женя Стоянова и Кристияна Димитрова Студия Трансмедия
