Ако не може да извикате от спомените си образа на свой любим и близък човек, значи страдате от афантазия. Това е психично разстройство, което лекарите наскоро установиха и описаха. По мнението на учените хората, които страдат от новата болест, не са в състояние „да видят картината в представите си”, пишат в Блиц. Специалистът по когнитивна неврология проф. Адам Земан от Университета в Ексетър от години изучава явлението. Той сочи за пример 25-годишният Том Ебейр от Онтарио. Едва на 21-годишна възраст той разбрал, че останалите хора могат толкова ясно да си представят нещата, сякаш реално ги виждат. И установил, че той е лишен от „вътрешно зрение”, обяснява професорът . Осъзнавайки това, мъжът изпаднал в депресия и се изолирал. Освен това Ебейр не бил в състояние да извика от спомените си и да изживее отново минали събития, въпреки че не ги е забравил. Споменът за тях обаче не е в състояние да „възкреси” картината и да го накара да ги преживее отново. Ебейр просто си спомня какво конкретно се е случило в даден момент, помни фактът, но не и картината.
Болните, като него, които са засегнати от афантазия, не могат също така да си представят сцени от книги, предмети, звуци, миризми – всичките им сетива са засегнати.
Професорът цитира и друг пример от своята практика. 39-годишният Нил Кенмуир още от началното училище не успявал да визуализира вещите. Затова и до днес той съзнателно избягва книги с твърде дълги описания и подробности, например на картини от пейзажа. За него подобна информация не представлява никакъв интерес.
За обща изненада на учените се оказало, че хората, страдащи от афантазия, имат цветни и ярки сънища. Смята се, че визуализацията е резултат от работата на мрежи в мозъка, които работят заедно, за да генерират изображения на базата на спомени. Най-доброто предположение на този етап е, че при страдащите от aфантазия връзките между тези области в мозъка се прекъсват.
