Академик Константин Пашев и делото на слепите

От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“

№ 514

[ad id=“225664″]

През 1905 г. в София е открито първото на Балканите училище за слепи деца. Въведено е задължително основно образование за незрящите близо две десетилетия преди да се установи за цялото българско население. Акад. Константин Пашев (1873, Сливен – 1961, София), основател на училището, отбелязва още тогава, че за слепия не е достатъчно само общото образование и общата култура и че за него е нужно професионално обучение, което да му осигури трудова дейност. Проф. Пашев написва 28 учебника и монографии, а “Ръководство по очни болести” и особенно четвъртата му част “Социална офтамология” е единственото по рода си в световната медицинска книжнина. Голям интерес представлява неговата прогноза за развитието на говорещата книга (в “Офталмологичен преглед” (1933) съобщава: “…апарат, който посредством магнитен запис ще направи достъпен за слепите обикновения текст”). Това оригинално предсказание се сбъдва в напредналите страни през 50-те години. Пашев е крупна фигура не само в нашата офталмология – по проблемите на слепите и слабовиждащите хора ученият изгражда стройна система от възгледи, която непрестанно развива и обогатява през целия си живот. Така ученият създава нов дял в офталмологията – нейното социално направление. Преди близо осем десетилетия по недвусмислен начин той развива идеята за обществения характер на проблемите, свързани с живота на слепия човек. Дейността му намира признание и извън пределите на България – редица чуждестранни академии и университети му присъждат почетни звания и научни степени.


image0 (9K)