Две ченгета срещнах днес пред полицията, какво ли друго аслъ мога да срещна пред полицията, вехти едни кримки, опитни, груби, чак кожата им се напукала от служба. От петнайсет години ги знам, още тогава си бяха хора на място, и двете с документи за пенсиониране в ръцете си, стоят, говорят си и се смеят, наперени едни такива, доволни. Какво се смеете бе, питам ги, гледай ги, седят и се хилят. Къде сте се юрнали всичките да се пенсионирате, какво ще правите. Ще се махаме, Тишо, отговориха ми, по-лошо ще става, по-добре – не..Абе не може току-така да напуснете всичките бе, тоя народ кой ще го пази, като ви няма. Ами то сега, като ни има, кой го пази, Тишо. Никой, Господ само един, друг няма. Е, значи, и занапред – пак Той. А какво ще правите, нахалствам аз, ще седите вкъщи и ще мятате домашни ракии сигурно, ще умрете от скука бе. Аз, каза единият, ще гледам домати, за мене си, не за търговия, ще си взема едно куче и ще си го разхождам сутрин. Аз пък и това няма да правя, намеси се другият, ще седя пред телевизора и ще сменям каналите. А бива ли тъй да остане полицията без опитни кадри, ами ние ще се избием всичките за има-няма пет години. Ами избийте се, той акъла ви точно до там стига, вие двайсет и пет години не се спряхте, тоя народ напоследък съвсем отиде по дяволите. И е редно да си идем, Тишо, уморихме се, младостта си отиде, а държавата се подиграва с нас .А младите. Повечето не искат да работят, а на тези, които искат, не им дават. И докога ще е така. Винаги ще е така .А кафе да почерпя и да попсуваме заедно. Става. И се видях аз днес, в понеделник, преди обед, седнал с две ченгета, с двама стари приятели, на кафе, а те така и не разбраха, че мърморя не само защото ще ми липсват, не само за народа и за цялата неразбория в държавата, а и за спомена за моята младост, документите за пенсионирането на която държаха в ръцете си.
Адвокат Василев: „Пих кафе с две ченгета“
