За жестокото отношение към скромен младеж от страна на неговите съученици навръх абитуриентския им бал, разказва жена.
В социалната мрежа Facebook тя споделя, че е съседка на класна ръководителка на учениците и като всички в блока излязла навън да се порадва на пъстрата групичка абитуриенти. В един момент станала свидетел на грозното отношение на връстници към техен съученик.
Ето какво разказва Весна Видева: „Бал 24.05.2016 година. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, поради което реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се „изсипа“ цял клас абитуриенти с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна. Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от „1 до 12“. Абе всичко, както си му е реда! Заваля и се скрих под козирката на блока, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми (тяхната класна), когато пристигна пеша едно момче в светлосин костюм, което беше закъсняло. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи, той благодари и приключихме.
[ad id=“105200″]
Стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите… и си заминават. Изпращам ги аз, като типичната клюкарка. Тогава виждам отново момчето със синия костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам мой съсед, далече ли е паркирал човекът, който го кара, при което чувам отговор, който ме стъписа: „Ами не, той е пеша, отива към метрото.“ Грабвам ключовете за колата и хукнах да догоня момчето. Намерих го, когато щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата и викам : „Влизай, днес си с мен!“ Момчето влезе притеснено. Тръгнахме и го питам, защо не е помолил някой да го закара? „Ами питах ги, всички ми отказаха“, отговори момчето.
В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха: „Бегай от тука бе, разкарай се!“ Недоумявам пак – как може да са толкова озлобени и егоистични, а той смирено ми отговаря – ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си, след което се усмихна. За момент се замислих, как са го изпратили горките му родители, тихо, кротко, с метрото, без обичайното бибиткане, балони, броене… та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите – просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колата си. Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха… и какво, като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела! През цялото време ми благодареше, миличкият. Колко заслепени са хората…
Спасихте от дъжда вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте едно момче да ходи пеша към метрото в дъжда, с наведена глава на уж най-хубавия си ден като ученик…“
Източник: blitz.bg
