Поезия и проза

Много смях с комичната история на побърканата домакиня

Разказът на Траяна Кайракова за перипетиите ѝ по отглеждане на орхидеи обиколи интернет, събра хиляди лайкове и усмихна много жени, които масово се припознаха в героинята, обсебена от своята цветна страст. Публикуваме “Цветен анализ на побърканата домакиня” от г-жа Кайракова без редакторска намеса: Болест ли е сега туй, краста ли е, лудост ли е? Май […]

Прочети още

Не подценявайте бабите на внуци! Винаги имат коз в ръкава!

Днес доволно се разсмях! От душа и сърце, разказва Теодора Ковачева – софиянката, натурализирана старозагорка, с чийто цветист език неведнъж сме ви запознавали. Нейното чувство за хумор е уникално, забавно и е много приятно тя да ти пресъздаде някаква случка, която я е впечатлила. Днешната история на Теодора е почти както винаги – от работния […]

Прочети още

Невяна Стоянова: Шепа пръст и вкус на детство

Шепа пръст и вкус на детствоАвтор: Невяна Стоянова Случайно те видях след толкова години, ти, моя къщичке на село – спомен вечен за любов… От теб останала бе шепа пръст и камъни бездомни, стени порутени в сподавен тътен и отминал зов. А беше някога изпълнена със трепет и живот, оглеждаше се в теб вечерницата и […]

Прочети още

Никола Крумов: Някои от гозбите, с които ни хранеха в казармата

Никола Крумов: Някои от гозбите, с които ни хранеха в казармата. Манджите са съвсем реални (поне по моето време около 2002-ра година ): – Печено пиле – постно. – Кожа фрикасе. – Мляко с ориз (без мляко и без ориз). – Нещо залепнало за козина. – Агнешка чорба – постна. – Колянна става яхния. – […]

Прочети още

Много смях! Никола Крумов: След празниците черният ми дроб е в кома

Мъките на един празнувал човек 01.01.2019. Нещо грапаво ми ближе клепача… Заспивам… Повтаря се… Сигурно е котката. Опитвам да отворя очи, но е невъзможно – сигналът, който мозъкът ми изпраща до тях, отива на грешно място в петата. Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол! След третото усилие успявам да се надигна от дивана […]

Прочети още

Най-тъжната и най-красива българска приказка: Майчина сълза

Красива приказка за любящото майчино сърце и болката по рожбата, която е далече, разказана от ненадминатия майстор на перото Ангел Каралийчев. Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се […]

Прочети още

До болка истински стих

ПРОВИНЦИЯ Небръснати мъже. Жени по чехли, отскочили за миг до магазина. Живот без лабиринти и вълшебство. Студени вечери. Протяжни зими. Премръзнал влак. Дими зад хълма селото. Тревясали пътеки между гробове, но само тук усещам как от звездното гърба ми мери мама… за пуловер. 02.01.2019 гЙордан Пеев

Прочети още

Тоя път добре да чуеш дядо си!

Чуй ме мойто момче, ама тоя път добре да чуеш дядо си – огънят е най-важен. Огънят! Ей я тая печка, по-добър приятел ми е от телевизора даже. Огън трябва да гори и в къщата ти и в душата ти. Огън трябва да си ти самият, да палиш, да вдъхновяваш, да гориш. Душата ти да […]

Прочети още

Йордан Пеев: Обичам те! – какви банални думи

„Обичам те!” – какви банални думи, но само те успяват да открият душата ми, като вълче изгубена,  което вие в тъмната кория. И само те успяват да лекуват, туй дето е съвсем неизлечимо, като керван с години да пътуват към мен през най- лиричните пустини. „Обичам те!”- отчайваща баналност, но някъде от дъното на мрака, […]

Прочети още

Йордан Пеев: … че самотата е житейска брадва

Атипично В копнежните очи на детелини с четирилистна нежност те очаквам, страхувайки се да не се разминем! Единствено не ме подмина мрака… И троскота край мен в зелени мрежи с въздишки впримчи смях на пеперуди. И с този смях вървиш посред копнежи, тъй както от любов се смеят луди. Внезапна като дъжд ще ти се […]

Прочети още

Никола Крумов: С Нора разговаряме за Валери Симеонов

С любимата разговаряме за Валери Симеонов – Норче, знаеш ли, че в страничния улук на терасата живее един мъх? Казва се Веселин. – Тъй ли? – Ела да го видиш. – Хубав е. – Да. – Защо си го кръстил така? – Аз ли? – Че кой? – И него майка го е раждала, има […]

Прочети още

Просто не искам пак да боли…

Телефон Ало… Здравей! Каква изненада! Как пък се сети точно за мен? Жив ли си? Как си? Кажи ми веднага.. Пак ми обърка целия ден…. Не, не се сърдя, даже се радвам. Чакай, полека- това забрави. Болката мина много отдавана. Всички измислици вече простих. Ох.. остави… беше някога. Свърши. Как си сега? Сам?! Как така? […]

Прочети още

Скъсани са ни хайдушките дрехи, Йово! Ръждяса до дръжката ножа

Ти ли си, Йово?!…Познах те по ножа, с който превърна ръцете си в снопи. Помня безногата ти, сляпа кожа как се сбогуваше бавно с живота! Пак ли дошъл си за твоята Яна, как е да питаш и да ме разпитваш? Няма я днеска в България, байно льо! Твоята Яна в чужбина се скита. Мие чинии […]

Прочети още

15 цитата, с които ще заобичате есента

Като дойде септември, бавно започваме да усещаме промяната на времето. [ad id=”225664″] Сутрините и вечерите вече не са така приятно топли. Тогава осъзнаваме, че ни е напуснало любимото лято за да отстъпи място на нов сезон – есента! Някои я мразят, заради това че измества топлото лято. Други я обичат, заради романтиката, която я съпътства. […]

Прочети още

Ники Комедвенска: Защо е тъжна есента

Защо е тъжна есента [ad id=”225664″] Едва ли ще забравя тази есен – сновяха шепа мравки като луди и влачеха към процепа си тесен една небесносиня пеперуда. Животът й, за този свят излишен, за долния бе пиршество богато. Но аз видях, че тялото й диша с последните остатъци от лято. Видях крилото, тръгнало нагоре, сковано […]

Прочети още

Как Бойко Борисов си купи 5 ябълки за 50 лева

Седял си Бойко Борисов в кабинета и чул през прозореца викове: -Айде на хубавите ябълки-и-и- Погледнал – един старец с каруца продава ябълки, а наоколо – тълпа купувачи. [ad id=”225664″] Прияли му се и на Бойко от плодовете, викнал вицепремиера и рекъл: – На ти петдесет лева, бягай да ми купиш ябълки. Вицепремиерът извикал последния […]

Прочети още

Ботьо Буков: ТОЯГАТА

Преди много много години, маймуната сглупила и се очовечила и така се сдобила с най-сериозния си проблем. След като грабнала тоягата, тя се превърнала в един като нас. Казахме тояга, с която не само си брулела плодове, но и удряла където свари онези, които мразела. Изобщо един инструмент с двойно предназначение. От този момент нататък […]

Прочети още

Никола Крумов води котката Ивелина на стоматолог

Вътрешен предател Тая сутрин се събудих с обичайния грозен вкус в устата. Пътувам към банята, а както винаги котката Ивелина върви след мен. „Мау.” Обръщам се. „Мау.” Обикновено Ивка не приказва много – какво става идея нямам. Паля цигара и почвам да си мия зъбите. После сядам пред лаптопа, туфестата твар ме налазва. Нещо е […]

Прочети още

Старозагорски поет за апокалипсиса в Гърция: Двадесет и шест факли димят в тишината, сплели нежно ръце в най-последния трепет

В същия ден, когато край Атина гореше, бях в Гърция, в едно притихнало, крайбрежно село, само на няколкостотин км. от огнения апокалипсис – спомня си ужаса от преживяното старозагорският поет Йордан Пеев, гледайки за трагедията по телевизията. Огненият ад превръщаше по пътя си всичко в пепел. Чувах писъците на хората, гледах как скачат в морето […]

Прочети още

Хасан Ефраимов: Днес не продаваме домати на Русия. Да заповядат утре…

ОЛИО, ЗАХАР И ДОМАТИ (Нередактирана версия!) – с това уточнение авторът Хасан Ефраимов е публикувал разказа си във Фейсбук. Израснах в едно село… В Делиормана… В батака…Но беше най-хубавото място на света… Никога после не можах да бъда толкова щастлив, както там… в батака… Хората бяха готини… Никой никого не обиждаше…,. не викаше…, не се караше… […]

Прочети още