НАЙ-НОВИ:

Поезия и проза

Никола Крумов: Как ме завариха Нора и родителите ѝ на четири крака пред вратата

Представянето ми пред сватовете през очите на Нора (продължение на предходния случай) Толкова съм притеснена – родителите ми ще идват да се запознаят с моя Кольо. Отлагах този момент колкото мога, но татко вече не издържа, трябвало да види в чии ръце е милото му дете. Нервна съм, сякаш сто пъти ми е дошло, а […]

    Прочети още

    Смях със сълзи! Никола Крумов описва как Кольо се подготвя да посрещне родителите на Нора

    Представяне пред сватовете Преди около две години родителите на годеницата ми пристигаха на гости да се запознаем. Цяла седмица любимата лъска апартамента, въпреки че беше чист, а ние с котката Ивелина трябваше да стоим на едно място като бухали. Денят настъпи. Норката стана по тъмно да приготвя салати, пържоли и други ястия. Снощи ненадейно отстъпи […]

      Прочети още

      Йордан Пеев: След любов

      СЛЕД ЛЮБОВ на Тони Сърцето след раздяла тъй боли, че иде ти с ръце да го извадиш и да го хвърлиш в четири страни, за да не ти тежи и да не страдаш. И самота като бодлива тел обвива го без жал и го затяга, и сякаш някой всичко ти е взел, и надалеч от […]

        Прочети още

        А не особено дългата пола разкривала прекрасни, дълги крака

        Една вечер млад мъж се прибирал от работа, но асансьорът не работел. Разкопчал сакото и с уморена крачка тръгнал да се качва по стълбите. Между четвърти и пети етаж се разминал с пищна девойка – гърдите ѝ били като дини, стегнати в голямо деколте, а не особено дългата пола разкривала прекрасни, дълги крака. Косите били […]

          Прочети още

          За да имаме свят за двама

          В самия разгар на лятото 2010-та, точно между края на юли и началото на август, си избистрих кристално ясно какъв мъж искам до себе си и за разлика от всички, които съветват да бъдем възможно най-подробни и конкретни, аз си поисках едно-едничко: мъжът до мен да има ВРЕМЕ за мен. Получих го още в същия […]

            Прочети още

            Йордан Пеев: И всеки миг без тебе…

            БЕЗИМЕН Така да те обичам, че ако си отидеш, без теб ще бъда Никой!  И като стих без име след сенките ще тичам с надежда да те стигна. И в смисъла на всичко ще търся да те видя. А ти ще си далечна, безплътна и незрима, и всяка топла вечер ще се превърне в зима. […]

              Прочети още

              Йордан Пеев: Солта по кожата рисува спомени…, в които трябваше да се обичаме

              *** От гмуркане в дълбокото море очите ти са станали зелени. Косите ти са с дъх на водорасли и с люспите на риба е душата ти. Поглеждаш ме…И виждам само тебе. Солта по кожата рисува спомени от всичките несбъднати събития, в които трябваше да се обичаме. И погледът ми тъжно те изпраща до най-самотно корабокрушение, […]

                Прочети още

                Старозагорец написа първия роман за лагера на смъртта край Ловеч

                «Лагер на смъртта – Част I Предизвестие за Ловеч» от Васил Ю. Даскалов Васил Даскалов завършва средното си образование в ГПЧЕ “Р. Ролан”, а след това френска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на още две книги – “Момчета на стоп” и “Мария  на сутринта”. Преди две години едно интервю в интернет привлича […]

                  Прочети още

                  Българският евродепутат

                  Казвам се Петко. Сякаш работата на евродепутат е създадена точно за мен – лентяйствам целодневно, получавам много пари и не ми пука за нищо. Квартирата ми в Страсбург е просторна и редовно почиствана, служебното Пежо също. Ризи, костюми, нафта, ток, развлечения – всичко плаща европейският избирател. Не вярвам, че на човек може да му се […]

                    Прочети още

                    Йордан Пеев: Пепелно СБОГОМ

                    . . . Един до друг вървим, а празно помежду ни и свъсено мълчим като ъгли в окръжност. И уж съм ти любим, и ти си ми любима, а заедно стоим студени като зима. И няма знак и път, че с теб ще се повторим. И в охладняла плът на себе си говорим как в […]

                      Прочети още

                      Спряха ме за анкета “Какво най-много ми харесва в Стара Загора”

                      Наскоро в Градската градина ме спря един анкетиращ с въпроса какво ми харесва в Стара Загора. Съвсем първосигнално отговорих, че това, което е най-пленително за мен в нашия град не влиза в никакви анкети, но заинтригуван, той все пак пожела да му споделя моята гледна точка. Казах, че за мен е от изключително значение това, […]

                        Прочети още

                        Защо на Аязмото една пътека получи името “Ретро пътека”

                        Окъпана от Слънцето гора! Аязмото се ширнало на воля над града, сгушило в себе си любовта на един голям Човек, който го създаде. Старозагорският митрополит Методий Кусев започва засаждането му преди повече от век, а през 1895 година паркът вече е факт. На площ от 3500 дка растат уникални за България дървесни видове. Вървим по […]

                          Прочети още

                          Много смях с комичната история на побърканата домакиня

                          Разказът на Траяна Кайракова за перипетиите ѝ по отглеждане на орхидеи обиколи интернет, събра хиляди лайкове и усмихна много жени, които масово се припознаха в героинята, обсебена от своята цветна страст. Публикуваме “Цветен анализ на побърканата домакиня” от г-жа Кайракова без редакторска намеса: Болест ли е сега туй, краста ли е, лудост ли е? Май […]

                            Прочети още

                            Не подценявайте бабите на внуци! Винаги имат коз в ръкава!

                            Днес доволно се разсмях! От душа и сърце, разказва Теодора Ковачева – софиянката, натурализирана старозагорка, с чийто цветист език неведнъж сме ви запознавали. Нейното чувство за хумор е уникално, забавно и е много приятно тя да ти пресъздаде някаква случка, която я е впечатлила. Днешната история на Теодора е почти както винаги – от работния […]

                              Прочети още

                              Невяна Стоянова: Шепа пръст и вкус на детство

                              Шепа пръст и вкус на детствоАвтор: Невяна Стоянова Случайно те видях след толкова години, ти, моя къщичке на село – спомен вечен за любов… От теб останала бе шепа пръст и камъни бездомни, стени порутени в сподавен тътен и отминал зов. А беше някога изпълнена със трепет и живот, оглеждаше се в теб вечерницата и […]

                                Прочети още

                                Никола Крумов: Някои от гозбите, с които ни хранеха в казармата

                                Никола Крумов: Някои от гозбите, с които ни хранеха в казармата. Манджите са съвсем реални (поне по моето време около 2002-ра година ): – Печено пиле – постно. – Кожа фрикасе. – Мляко с ориз (без мляко и без ориз). – Нещо залепнало за козина. – Агнешка чорба – постна. – Колянна става яхния. – […]

                                  Прочети още

                                  Много смях! Никола Крумов: След празниците черният ми дроб е в кома

                                  Мъките на един празнувал човек 01.01.2019. Нещо грапаво ми ближе клепача… Заспивам… Повтаря се… Сигурно е котката. Опитвам да отворя очи, но е невъзможно – сигналът, който мозъкът ми изпраща до тях, отива на грешно място в петата. Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол! След третото усилие успявам да се надигна от дивана […]

                                    Прочети още

                                    Най-тъжната и най-красива българска приказка: Майчина сълза

                                    Красива приказка за любящото майчино сърце и болката по рожбата, която е далече, разказана от ненадминатия майстор на перото Ангел Каралийчев. Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се […]

                                      Прочети още

                                      До болка истински стих

                                      ПРОВИНЦИЯ Небръснати мъже. Жени по чехли, отскочили за миг до магазина. Живот без лабиринти и вълшебство. Студени вечери. Протяжни зими. Премръзнал влак. Дими зад хълма селото. Тревясали пътеки между гробове, но само тук усещам как от звездното гърба ми мери мама… за пуловер. 02.01.2019 гЙордан Пеев

                                        Прочети още

                                        Тоя път добре да чуеш дядо си!

                                        Чуй ме мойто момче, ама тоя път добре да чуеш дядо си – огънят е най-важен. Огънят! Ей я тая печка, по-добър приятел ми е от телевизора даже. Огън трябва да гори и в къщата ти и в душата ти. Огън трябва да си ти самият, да палиш, да вдъхновяваш, да гориш. Душата ти да […]

                                          Прочети още