НАЙ-НОВИ:

Поезия и проза

Йордан Пеев: Солта по кожата рисува спомени…, в които трябваше да се обичаме

*** От гмуркане в дълбокото море очите ти са станали зелени. Косите ти са с дъх на водорасли и с люспите на риба е душата ти. Поглеждаш ме…И виждам само тебе. Солта по кожата рисува спомени от всичките несбъднати събития, в които трябваше да се обичаме. И погледът ми тъжно те изпраща до най-самотно корабокрушение, […]

    Прочети още

    Старозагорец написа първия роман за лагера на смъртта край Ловеч

    «Лагер на смъртта – Част I Предизвестие за Ловеч» от Васил Ю. Даскалов Васил Даскалов завършва средното си образование в ГПЧЕ “Р. Ролан”, а след това френска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на още две книги – “Момчета на стоп” и “Мария  на сутринта”. Преди две години едно интервю в интернет привлича […]

      Прочети още

      Българският евродепутат

      Казвам се Петко. Сякаш работата на евродепутат е създадена точно за мен – лентяйствам целодневно, получавам много пари и не ми пука за нищо. Квартирата ми в Страсбург е просторна и редовно почиствана, служебното Пежо също. Ризи, костюми, нафта, ток, развлечения – всичко плаща европейският избирател. Не вярвам, че на човек може да му се […]

        Прочети още

        Йордан Пеев: Пепелно СБОГОМ

        . . . Един до друг вървим, а празно помежду ни и свъсено мълчим като ъгли в окръжност. И уж съм ти любим, и ти си ми любима, а заедно стоим студени като зима. И няма знак и път, че с теб ще се повторим. И в охладняла плът на себе си говорим как в […]

          Прочети още

          Спряха ме за анкета “Какво най-много ми харесва в Стара Загора”

          Наскоро в Градската градина ме спря един анкетиращ с въпроса какво ми харесва в Стара Загора. Съвсем първосигнално отговорих, че това, което е най-пленително за мен в нашия град не влиза в никакви анкети, но заинтригуван, той все пак пожела да му споделя моята гледна точка. Казах, че за мен е от изключително значение това, […]

            Прочети още

            Защо на Аязмото една пътека получи името “Ретро пътека”

            Окъпана от Слънцето гора! Аязмото се ширнало на воля над града, сгушило в себе си любовта на един голям Човек, който го създаде. Старозагорският митрополит Методий Кусев започва засаждането му преди повече от век, а през 1895 година паркът вече е факт. На площ от 3500 дка растат уникални за България дървесни видове. Вървим по […]

              Прочети още

              Много смях с комичната история на побърканата домакиня

              Разказът на Траяна Кайракова за перипетиите ѝ по отглеждане на орхидеи обиколи интернет, събра хиляди лайкове и усмихна много жени, които масово се припознаха в героинята, обсебена от своята цветна страст. Публикуваме “Цветен анализ на побърканата домакиня” от г-жа Кайракова без редакторска намеса: Болест ли е сега туй, краста ли е, лудост ли е? Май […]

                Прочети още

                Не подценявайте бабите на внуци! Винаги имат коз в ръкава!

                Днес доволно се разсмях! От душа и сърце, разказва Теодора Ковачева – софиянката, натурализирана старозагорка, с чийто цветист език неведнъж сме ви запознавали. Нейното чувство за хумор е уникално, забавно и е много приятно тя да ти пресъздаде някаква случка, която я е впечатлила. Днешната история на Теодора е почти както винаги – от работния […]

                  Прочети още

                  Невяна Стоянова: Шепа пръст и вкус на детство

                  Шепа пръст и вкус на детствоАвтор: Невяна Стоянова Случайно те видях след толкова години, ти, моя къщичке на село – спомен вечен за любов… От теб останала бе шепа пръст и камъни бездомни, стени порутени в сподавен тътен и отминал зов. А беше някога изпълнена със трепет и живот, оглеждаше се в теб вечерницата и […]

                    Прочети още

                    Никола Крумов: Някои от гозбите, с които ни хранеха в казармата

                    Никола Крумов: Някои от гозбите, с които ни хранеха в казармата. Манджите са съвсем реални (поне по моето време около 2002-ра година ): – Печено пиле – постно. – Кожа фрикасе. – Мляко с ориз (без мляко и без ориз). – Нещо залепнало за козина. – Агнешка чорба – постна. – Колянна става яхния. – […]

                      Прочети още

                      Много смях! Никола Крумов: След празниците черният ми дроб е в кома

                      Мъките на един празнувал човек 01.01.2019. Нещо грапаво ми ближе клепача… Заспивам… Повтаря се… Сигурно е котката. Опитвам да отворя очи, но е невъзможно – сигналът, който мозъкът ми изпраща до тях, отива на грешно място в петата. Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол! След третото усилие успявам да се надигна от дивана […]

                        Прочети още

                        Най-тъжната и най-красива българска приказка: Майчина сълза

                        Красива приказка за любящото майчино сърце и болката по рожбата, която е далече, разказана от ненадминатия майстор на перото Ангел Каралийчев. Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се […]

                          Прочети още

                          До болка истински стих

                          ПРОВИНЦИЯ Небръснати мъже. Жени по чехли, отскочили за миг до магазина. Живот без лабиринти и вълшебство. Студени вечери. Протяжни зими. Премръзнал влак. Дими зад хълма селото. Тревясали пътеки между гробове, но само тук усещам как от звездното гърба ми мери мама… за пуловер. 02.01.2019 гЙордан Пеев

                            Прочети още

                            Тоя път добре да чуеш дядо си!

                            Чуй ме мойто момче, ама тоя път добре да чуеш дядо си – огънят е най-важен. Огънят! Ей я тая печка, по-добър приятел ми е от телевизора даже. Огън трябва да гори и в къщата ти и в душата ти. Огън трябва да си ти самият, да палиш, да вдъхновяваш, да гориш. Душата ти да […]

                              Прочети още

                              Йордан Пеев: Обичам те! – какви банални думи

                              „Обичам те!” – какви банални думи, но само те успяват да открият душата ми, като вълче изгубена,  което вие в тъмната кория. И само те успяват да лекуват, туй дето е съвсем неизлечимо, като керван с години да пътуват към мен през най- лиричните пустини. „Обичам те!”- отчайваща баналност, но някъде от дъното на мрака, […]

                                Прочети още

                                Йордан Пеев: … че самотата е житейска брадва

                                Атипично В копнежните очи на детелини с четирилистна нежност те очаквам, страхувайки се да не се разминем! Единствено не ме подмина мрака… И троскота край мен в зелени мрежи с въздишки впримчи смях на пеперуди. И с този смях вървиш посред копнежи, тъй както от любов се смеят луди. Внезапна като дъжд ще ти се […]

                                  Прочети още

                                  Никола Крумов: С Нора разговаряме за Валери Симеонов

                                  С любимата разговаряме за Валери Симеонов – Норче, знаеш ли, че в страничния улук на терасата живее един мъх? Казва се Веселин. – Тъй ли? – Ела да го видиш. – Хубав е. – Да. – Защо си го кръстил така? – Аз ли? – Че кой? – И него майка го е раждала, има […]

                                    Прочети още

                                    Просто не искам пак да боли…

                                    Телефон Ало… Здравей! Каква изненада! Как пък се сети точно за мен? Жив ли си? Как си? Кажи ми веднага.. Пак ми обърка целия ден…. Не, не се сърдя, даже се радвам. Чакай, полека- това забрави. Болката мина много отдавана. Всички измислици вече простих. Ох.. остави… беше някога. Свърши. Как си сега? Сам?! Как така? […]

                                      Прочети още

                                      Скъсани са ни хайдушките дрехи, Йово! Ръждяса до дръжката ножа

                                      Ти ли си, Йово?!…Познах те по ножа, с който превърна ръцете си в снопи. Помня безногата ти, сляпа кожа как се сбогуваше бавно с живота! Пак ли дошъл си за твоята Яна, как е да питаш и да ме разпитваш? Няма я днеска в България, байно льо! Твоята Яна в чужбина се скита. Мие чинии […]

                                        Прочети още

                                        15 цитата, с които ще заобичате есента

                                        Като дойде септември, бавно започваме да усещаме промяната на времето. [ad id=”225664″] Сутрините и вечерите вече не са така приятно топли. Тогава осъзнаваме, че ни е напуснало любимото лято за да отстъпи място на нов сезон – есента! Някои я мразят, заради това че измества топлото лято. Други я обичат, заради романтиката, която я съпътства. […]

                                          Прочети още