НАЙ-НОВИ:

Женското отмъщение или една кратка история за подценяването на чистото зло

Топъл декемврийски следобед. Чета собствената си книга и се чудя на акъла си. Довечера майка ще ни идва на гости. Влакът ще пристигне в пет. Нора пречисти апартамента по всички канони на женската педантичност, след което ми крещя няколко минути. За съжаление не съм доразбрал някои от повелите ѝ от което на сутринта пак ми се развика: „Как е възможно, идиот такъв, да разхвърляш един потник на общо три места?!” Гледам – вярно, снощи така съм го метнал в хола, че той е едновременно на стола, масата и дивана. Виси като черво на голям тревопасен бозайник.

[ad id=”225664″]

Любимата заминава бясна за работа – какво толкова, нали като стана пак ще го надяна. Сега мисля как да отмъстя за викането. Сетих се. Събувам десния си чорап. Оглеждам го – вони като умрял пъп в старо сирене, а съм го облякъл сутринта. Със зъби му правя огромна дупка отпред(вкусът му е като на развален анус излязъл от друг анус). Отивам да посрещна майка. Прегръдки, целувки, после влизаме вкъщи. След малко ключалката превърта и Нора се втурва към майка. Силно се стискат от радост. Любимата вижда чорапа – два от пръстите ми са се опулили на свобода. Замръзва. Погледът ѝ е толкова шокиран, че ме е страх да не изпадне нещо от него. Постепенно потъмнява – очите ѝ се пълнят с хиляди отровни жлъчки. Иска да крещи с все сили, но знам, че няма да го направи пред гостенката. Мисията е извънредно успешна. Докато майка се мие, Нора хвърчи към гардероба.

[ad id=”263680″]

На връщане чувам как тихите ѝ стъпки приближават с грохот. Носи ми нови чорапи, а аз с усмивка се преобувам. Вечерта ядем и пием с весел разговор. Става време за лягане. Нора ме финтира, казвайки, че двете ще спят в спалнята – за мен остава дивана. Отново сам, но поне ще си влея от 12 годишния „Чивас” дето ми го подариха за рождения ден. Сипвам си малко, защото го пестя. Паля цигара, отпивам сочна глътка… Ужас… Не може да бъде… Пак пробвам… Исусе, това не е скъпо шотландско уиски, това е някакъв „Алтай”. Веднага загрявам – Нора ми е изхвърлила уискито и е напълнила бутилката с лимонада тип „Етър”. Каква безсърдечност само – полудявам. Гняв, гняв, гняв. Миличкото ми то уискенце, къде ли си сега патенце, какво правиш златно мое зайче… Дано го е дала на някое детенце отличник, но не… сто процента го е изляла в канала. Сипя закани на ум, ще види тя – ще ѝ направя тъпи деца, няма да си къпя краката един месец, ще стана педал – точно така педал ще стана… от тая вечер съм обратен и като правим секс ще си мисля за дядо Генчо от петия. Лягам, а котката Ивелина облизва мъжката ми сълза. Сънят не идва. Ивка ме гризе по ухото, издавайки тъжни звуци, а после ме тупа с ръчичка да се наместя както на нея и е удобно.

[ad id=”238430″]

Към четири съм заспал. Сънувам как с меч храбрата огнена вода се бие с някаква дамска превръзка в канализацията, но после героично попива в нея – каква жестокост само. Ставам рано безпомощен и унил. Къпя се (при мен едно къпане трае, колкото три премигвания на млада катерица). Правя кафе (мислех да олея навсякъде, но и без това олях). Жените се събуждат. Майка притеснено казва, че изглеждам болен. Заставам срещу Нора. В погледа ми има извънчовешка заплаха. Несигурно отстъпва няколко крачки, а после се втурва към килера. Носи буркан. Истина ли е?! Запазила ли го е?! Отвинтвам капачката и отпивам… божествено (има лек дъх на лютеница, но няма проблеми). “Обичам те.” “И аз те обичам.”

[ad id=”225664″]

Щастливи сядаме в кухнята хванати за ръце. Майка ми откъртва един хубав селски шамар – бях забравил, че в нашето семейство е забранено пиенето на концентрат преди девет сутринта. Жените носят много на майтап, те харесват в нас само две неща – пръчковидния израстък и чувството за хумор. Как иначе може да обичат космат индивид, който ако не мисли за мач, пиене или секс, изобщо не мисли. Друго е да ги злепоставиш (особено пред близки хора). Тогава стават отмъстителни и помнят като паметник на бухал.

Никола Крумов

https://www.facebook.com/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%9A%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%BE%D0%B2-769354269786050/?fref=ts Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута. Натисни ТУК

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Виж още:
На откриването на юбилейната изложба Галина Стоянова определи твореца като…