Поисках да се срещна с Георги Георгиев, служителя на КАТ-Стара Загора, който пострада при залавянето на пияния шофьор, прехвърчал през улиците на Богомилово на 29 март към 16 часа, защото не искам в новините да четем само за престъпления и негативизъм. Поисках да се запозная и да разговарям с полицая, който рискува живота си при изпълнение на служебния си дълг, за да покажа на обществеността и другата страна на медала – по-чистата и по-светлата.
Почаках го, забави се, защото дойде куцукайки на левия си крак – десният е прегазен от водача, карал в онзи злополучен следобед с 2,66 промила алкохол. ЗАРАТА публикува подробности по случая, но ето какво разказа 29-годишният Георги Петков Георгиев, който тогава патрулирал на ул.“Ив. Терзиева“:
– Първо чух клаксон в далечината и видях един Опел Астра да хвърчи срещу нас. Караше в насрещното, излязох почти до осовата линия, за да го спра и да му дам възможност да реагира. Когато ме видя, шофьорът рязко зави надясно към мен, колегата ми Злати Манолов извика, за да ме предупреди и аз успях да се придвижа няколко крачки, които не знам… бяха решаващи за живота ми. Пострада само десният ми крак, гумата на Опела мина през глезена ми, на раните имаше белези от грайферите. Благодаря искрено на Злати Манолов – запази самообладание, истински професионалист, уникален колега, по-млад е и от мен! Каза ми само „Скачай в колата“ и тръгнахме след Астрата, която не спря на сигнала, подаден от мен, а продължи с още по-висока скорост към края на селото. Успяхме да го настигнем след 3 км, не искаше да слезе от колата, дори започна да бърка в джоба на лявата врата, тогава Манолов го извади отвътре и видяхме, че е искал да вземе нож. Благодарен съм и на Вальо Христов от застрахователна компания „Армеец“, който остана на местопроизшествието от началото до края и ме посъветва да събуя „кубинката“, защото кракът започна силно да ме боли.
Остана ли у Вас неприязън към човека, който Ви причини всичко това?
– Не, определено не, не искам да знам нито кой е, нито какъв е… Жеко някой си. След инцидента преосмислям случилото се. Имам съпруга и момченце, което много скоро ще навърши 2 годинки. Разбирам какво е да ги имам, разбирам, че те са всичко за мен – най-важното!
Как е кракът Ви след инцидента?
– Сега съм в болнични. Лекарите казаха, че големите кости не са счупени, но понеже отокът е голям, малките не се виждат добре на рентгеновите снимки. Имат опасения, че са засегнати сухожилия. Все още е много подут, а и боли. Вероятно ще потърся специалисти в София.
Защо полицай, защо избрахте точно тази работа?
– Аз съм от Ямбол, завършил съм Професионалната гимназия по строителство и архитектура, работих няколко години като технически ръкводител на обекти, защото това беше специалността ми, но един спомен от детството винаги ме е връщал в друго русло. Баща ми работеше в системата на МВР, по-късно стана пожарникар, при един случай имаше няколко счупени ребра. Малък бях, но думите му кънтят в съзнанието ми: Тази професия не е за всеки, за нея е нужна освен физическа подготовка, трябва да имаш и голямо сърце. Явно винаги съм искал да докажа и на себе си, че съм достоен за тази мъжка професия. И така през 2010 г. дойдох в Стара Загора и започнах в МВР, а от 3 г. съм в Пътна полиция.
Каква е психологията на водачите, все още ли предлагат подкуп, за да се отърват от по-голямо наказание?
– Това са митове. Определено бройката на подобни хора чувствително намаля. Ще спрат и тези, които все още се опитват. Има достатъчно служби за подобни сигнали. Всичко е много прозрачно, затова ме отвращават злостните коментари на граждани.
Какво ще кажете на хората, които сядат зад волана?
– Искам да кажа на всички, не само на шофьорите – ДА РАЗСЪЖДАВАТ! Ние-полицаите също сме хора, разбрах, че човекът, който мина през крака ми, имал семейни проблеми, жена му го оставила… А какво щеше да остане от моето семейство? – сирак и вдовица…
Неловко ми е от медийното внимание. Бих искал да се оцени трудът на колегите ми от Първо РУ, които скоро задържаха телефонния измамник, взел от възрастна жена голяма сума пари. По-стойностни са нейните сълзи на благодарност. Аз просто изпълнявах дълга си…
