Мушмулата (Mespilus germanica) е дърво със сравнително кратък живот, не много високо е и е родственик на шипката, розата и много от любимите ни плодове – ябълки, круши и други. Мушмулата е с произход Мала Азия, но най-добре се чувства в нашата географска ширина – България, Турция.
Мушмулата е самофертилно дърво, не й трябва друго дърво, за да връзва плод. Зрее през септември, а плодът е нещо средно между ябълка и шипка – неугледен, стипчив, с бяло и твърдо месо.
Плодовете остават на дървото и след падането на есенните слани. Като мине сланата, плодът омеква и започва да гние. Другият начин е да оберете внимателно твърдите плодове от дървото, да ги оставите на студено и след няколко седмици процесът на гниене ще започва. Месото му става меко, кафяво, много сладко и с консистенция на мека каша под твърдата ципа. Берат се внимателно да не се нарани обвивката, защото високото съдържание на вода в плода предразполага и към бързо плесенясване.
Кои са здравословните ползи на мушмулата
Ползите от нея започват още от цъфтежа й през пролетта. Цветовете й са големи и с много прашец, което ги прави любими на пчелите, мушмулите са известни медодобивни дървета.
Листата на дървото могат да се правят на чай в класическо съотношение 1 с. л. суха маса и 250 мл вряща вода. Този чай е традиционен за стомашно-чревни инфекции, заради високото съдържание на дъбилни вещества. Помага при ангини, когато налице е бактериална инфекция.
Мушмулата по състав най-много се доближава до царицата на плодовете – ябълката. Понеже е угнила, в нея започва и процес на ферментация, ползите й се увеличават многократно.
Пектинът е следващото ценно на мушмулата – особено под кората й, необходимо е добре да оберете с лъжица именно там. Пектинът има много ползи за сърцето, храносмилането, детоксицира организма. Дъбилните вещества, към които спада пектинът, дезинфектират червата и стомашната лигавица, затова отварата от муха маса мушмули и се ползва за стомашни разстройства, придружени с диария, както и за профилактика на дебелото черво.
Мушмулата е богата на витамини А, С, В1 и В2, както и на обичайните микроелементи – натрий, магнезий, калий, калций. С много малко калории и мазнини. Захарите са фруктоза и глюкоза, което прави мушмулата добра храна за диабетици.
Тя съдържа лимонена и ябълчна киселини това я прави идеална суровина за мармалад и дори вино, особено предпочитано в миналото, когато гроздето е било по-скъпо. Органичните киселини подобряват функцията на черния дроб и жлъчката, както и на жлезите с вътрешна секреция.
Ако имате възможност, не се колебайте да си съхраните за зимата. Те запазват трайността си много дълго. Това трябва да става в мази, на тъмно и хладно. Мушмулите се нареждат на един ред, плътно една до друга, иначе биха се спаружили. Ако всичко е наред, ще си имате „живи” витамини, минерали и полезни вещества за дългия зимен сезон.
