В началото природните стихии били обозначавани с цифри.
„Преди много години в метеорологичната практика ураганите са се обозначавали с географската ширина и дължина, на която съответно е възниквал, когато е започвал развитието си самият ураган“, обясни пред БНТ Анастасия Стойчева – оперативен синоптик към Национален институт по метеорология и хидрология.
[ad id=“225664″]
Тъй като цифрите се помнят трудно затова след 1953 г. започнали да ги наричат с женски имена. Така както били кръщавани корабите в морето. До 1979 г., когато Световната метеорологична организация размислила и започнала да редува мъжки и женски имена. „Кратки, ясно различими, запомнящи се, освен това следват азбучен ред, в зависимост от времето, в което се появяват за съответната година“, поясни тя.
[ad id=“225664″]
Ирма, Андрю, Катрина, Айвън и Уилма – зад тези имена стои споменът за мощни ураганни ветрове, които помитат всичко след себе си. За да се нарече някоя буря ураган, вятърът трябва да достига до 117 км/ч. Когато надминат 250 км/ч – вече имаме ураган от най-висока степен – пета.
[ad id=“225664″]
„Влияние за да се намали силата на един ураган, все още науката не би могла да постигне“, признава Стойчева. На теория в България може да има урагани, но на практика все още не сме били свидетели на такова явление. Според учените е възможно вятърът по нашите земи да достигне до 380 км/ч. Метеоролозите са отчитали единствено ветрове до 144 км/ч, и то в планините.
В България е така, но в Америка хората понякога се обвързват с ураганите не просто в техния разрушителен смисъл. „Има и хора, които са по-ексцентрични и искат ураган да носи тяхното име“, споделя Стойчева.
[ad id=“225664″]
Тази възможност няма да имат дамите с името Катрина. През 2005 г., тя излезе в пенсия. Обикновено това се случва на ураганите, които не се запомнят с добро. Пенсионирани и отпаднали от списъка с имена са и Санди, Трейси и Хаяк.
