Това словословие вече век доказва, че е твърде сполучливо, защото оцеля в народната памет и в народната гордост като най-мил училищен химн, като свещен химн на българската писменост, култура и духовност. И сигурно ще остане още за дълго. Ще се пее с вълнение.
В навечерието на 24 май всеки българин изпитва гордост. Да запазим жив пламъка на духовното във всеки.
Да се радваме на децата, защото те са бъдещето. Да дадем шанс на ума им. Защото умът е щастлив дар от Бога, който сме длъжни да преумножаваме и облагородяваме.
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
Бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;
Подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
Бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек’ името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 1892 априлий 15
Ст.Михайловский
