Океан от черно мастило
изливам на листа ледено-бял.
Дали то е някак разкрило
на душата ми черния дял?
Дали ще каже на другите
кого искам и какво ми тежи?
Ще разберат ли само най-лудите?…
… мастилото не ще да мълчи.
Оформя думи, съдби и спирали,
живота разказва, споделя, крещи.
Какво е зад думите – дали са разбрали?
Дали в ума им мойто мастило лъщи?
А когато изкапе докрай,
чудя се, какво ще остане от мен,
щом душата ми цялата май
лежи гола на листа студен.
Из „Птици в нощта“
