ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 18, 1991 г.
КАКЪВ Е ВСЪЩНОСТ ЦВЕТЪТ НА НАРОДНИЯ ПРОФСЪЮЗ „ЕДИНСТВО“
Отговорът на този въпрос е предизвикан от опитите на господа професорите Кръстьо Петков и Светослав Ставрев, както и на някои средства за масова информация, да предадат удобна за тях окраска на едно доброволно, обществено отворено, неполитическо и извънпартийно синдикално сдружение. Целта е от ясна по-ясна – да се дискредитира профсъюзът, да се манипулират онези трудещи се, които не вярват вече на КНСБ и КТ „Подкрепа“ и се лутат по пътя на своята синдикална определеност, да се създаде, най-меко казано, нетърпимост, а защо не и конфронтация на членовете на КСНБ и КТ „Подкрепа“ към членовете на „Единство“. И нека да признаем – за сега в голяма степен не безрезултатно. Дори на някои места стопански номенклатури на бившата БКП, в стремежа си за сервилност към „казионната“ Конфедерация и „модерната“ „Подкрепа“, не само, че пригласят, но и дирижират хоровете на безпринципността. Може би в това виждат сигурно средство за запазване на удобните кресла? Бог ги знае. Народният профсъюз „Единство“ бил „жълт“! Тази цветова определеност може да предизвика у вярващи, и у атеисти само удивление: „Господи, какво целомъдрие!“. Народният профсъюз „Единство“ бил „червен“! И то защо? Защото в него членували и членове на социалистическата партия. Доколкото е известно на пишещия тези редове, бивши, а може би и настоящи членове на БСП и БКП членуват и в КНСБ, и в КТ „Подкрепа“. По силата на една такава логика би следвало и тези синдикални обединения да са „червени“! В реда на тези мисли не можем да избягаме от въпроса: Кои са наместниците на г-н Кръстьо Петков в Стара Загора? Отговорът, колкото и неудобен да е, е един бивш първи секретар на общински комитет на БКП, бивш секретар на общински комитет на БКП, бивш организационен работник от апарата на окръжния комитет на БКП, бивш кмет… А какъв е самият г-н Кръстьо Петков? Това, че обяви „замразяване“ на членството си в БСП, поразително много прилича на ония неизлечимо болни западни мастити, които замразяваха телата си за лекуване в по-благоприятни времена. Макар че при г-н Кръстьо Петков става дума за замразяване на съвест, то разликата не е чак дотолкова съществена, защото крайната цел е една и съща – за по-благоприятни времена. И все пак какъв е цветът на народния профсъюз „Единство“? Ние сме категорични „бяло-зелено-червен“. В чл.2, т.1 на нашия устав съвсем ясно е конкретизирана целта на НП „Единство“ – „Да организира на доброволна основа в рамките на своята програма и действащите закони всички български граждани без оглед на етническа принадлежност, вероизповедание, политическа определеност в синдикално сдружение посредством дружества и клубове, чиято дейност се регулира от настоящия устав.“ Ние сме от тези, които на 19 февруари палят свещ, на 2 юни – факел, на 24 май слагат цвете пред паметника на първоучителите, а на 1 май вървят в милионния строй на всички трудови хора, независимо от тяхната синдикална принадлежност. И с това свършват нашите „политически“ пристрастия. Членовете на „Единство“ имат право да изповядват своето политическо верую, но това в никакъв случай не става в синдикалния клуб. И няма да стане. Разбира се, ние не можем да бъдем политически мълчаливци, когато става въпрос за националния суверенитет и териториалната цялост на Република България, когато е оклеветяван и обругаван българинът, когато се призовава към разединение и конфронтация на нацията. В такъв случай политическият мълчаливец е достоен единствено за презрението на народа. Ние не сме против това или онова правителство. Всеки, който е запознат със Становището на Националния ръководен съвет на нашия профсъюз от 31 януари 1991 година, вярвам, че се е убедил в това. Там категорично е записано, че „ръководството на НП „Единство“ се отнася с уважение към правителството на г-н Димитър Попов и най-отговорно заявява, че ще му съдейства в нелеките му задължения“. Предложенията ни в това становище имат за цел единствено да съдействат за икономическата реформа на правителството и по необходимост да защитят социалните интереси на населението. Ние искаме социално защитен народ, годен за обществено-икономически изпитания. Друго не искаме. Много се спори по легитимността на НП „Единство“. По този въпрос говорителката на профсъюза г-жа Коцакова даде ясен и точен отговор по Българската телевизия на 19 февруари г.г. Но наред с това господа професорите ни наричат полулегални. тук вече не можем да не се съгласим с тях, поне що се отнася до Стара Загора. В предприятията ние сме легални, решаваме открито, според силите си, нашите синдикални въпроси. Но извън предприятието ние водим нещо като нелегален живот. Разбира се, не по наша вина. Просто нямаме къде да се съберем с колегите си, да обсъдим мнения, да координираме работатта си. Ние не разполагаме с палатите на КНСБ, нямаме своя клубна база. Пък да ги попита някой кой им е дал правото на господата от КНСБ да разполагат с цялата база на бившите Български професионални съюзи и да я използват с комерчески цели като собствен мираз, сигурно ще получи известния от памтивека отговор, че не е луд оня, който изяжда зелника… Ама „зелникът“ е колкото на КНСБ, толкова и на КТ „Подкрепа“, и на НП „Единство“. Това, че някой някъде е дал сушина над главите на колегите от „Подкрепа“, е решение горе-долу в стила на шопската мъдрост: „мижи да те лажим“. Но ние не щем нито да мижим, нито „да се лажим“. Не съм журналист, професията ми е съвсем друга и сигурно на места се разминавам с добрия тон, думите ми са неогладени, няма го общоприетия парфюм по тях, но в началото споменах, че отговорът ми е предизвикат. А предизвикателството почти винаги се подчинява на максимата: „Каквото повикало, такова се обадило“. И все пак, ако съм засегнал нечие честолюбие, моля да бъда извинен. Не това ми е била целта. Самото име на нашия профсъюз говори, че ние не сме за конфронтация. Ние сме за единство с другите синдикални конфедерации, защото и задачите ни са общи – социалната защита на трудовите хора, равенството в правата и задълженията в социално-икономическите взаимоотношения. нека да няма синдикален монополизъм, а всеки да има еднаквия шанс да защитава труда на своите членове и хляба на техните семейства. Времето е тежко и нека заедно да търсим пътища за оцеляване.
Инж. Тодор КАРАБЕЛОВ председател на клуба на НП „Единство“ при ДФ „Дезинтегратор“ – Стара Загора
