ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 15, 1991 г.
ПОЛЕМИКА
ГОТОВИ ЛИ СМЕ ДА ОТКЛИКНЕМ
От доста време в централните вестници, Радио Стара Загора и в почти всички средства за масово осведомяване, излизащи на територията на бившия старозагорски окръг, известната музиколожка г-жа Румяна Апостолова прави изводи и оценки, лепи етикети, издава присъди. Обекти на нейните журналистически пристрастия са политиката, икономиката и най-вече културата. И ако досега не вземахме отношение към нейните тенденциозни писания, то е, защото от години познаваме нейния личностен стил на поведение и взаимоотношения. Още повече, че неотдавна в някои вестници доста директно й се каза, че „минава границите на журналистическата фриволност“. Ни бихме отговорили и на последната й публицистична изява на страниците на вестник „Стара Загора“ („Съвремие“), ако в нея не се съдържаха редица неистини, криви и некомпетентни тълкувания и обидни квалификации. Правим го заради читателите на вестника и заради всички ония, които имат най-добронамерено отношение към културата. Още първият абзац разкрива неинформираността на авторката по отношение на субсидирането на културните дейности. Следва да уточним, че средствата за култура се определят от бюджета на ОбНС на базата на нормативи за тази дейност. ИК на ОбНС ежегодно приема на свое заседание основните културни прояви и определя кой ще финансира и кои ще се финансират от бюджета на културата. на базата на действуващи нормативи се определя и щатът в културните звена. А колкото за това дали са компетентни или не чиновниците в ОбСДР, в чийто смисъл на тази дума авторката влага вулгарното си отношение, с което няма да се съгласим, лично те организират духовния живот на Стара Загора и общината – изложби, пленери, есенни литературни дни, фестивал на оперното и балетното изкуство, опазване нан културно-историческото наследство, за тяхното отношение към изкуството и културата говорят отделените късове от баницата на бюджета, за да могат старозагорци да се насладят на изкуството на театър „Вахтангов“, театъра на Таганка, Малий театър, кубинския балет, Московската и Ленинградската филхармонии, Марсел Марсо, Алисия Алонсо, Музикалния театър на Наталия Сац, Хорът на болонските деца, Хорът на немските момчета, Тропикана. Относно „лудите пари за самодейност“ и тъй като авторката визира коледните празници за 1990 година, следва да изясним на уважаемия читател, че с решение № 146 от 13.ХІІ.1990г. на ВрИК на ОбНС са гласували 28 хил.лв. за тези празници. С приходен ордер са внесени в бюджета на ОбНС 20 хил.лв. печалба от проявите. Във формите на самодейността участвуват около 20000 души. Проведени са над 150 прояви, на които са присъствували над 1 000 000 000 души, празници на ученическото художествено творчество, на читалищната художествена самодейност, национални и международни конкурси за поезия, за музикална естрада, за фотография, за танцово изкуство, за народно творчество и др., за които заедно с ФРЗ са дадени 96000 лв. на ЦХС, а ФОБИ ежегодно струва 100 000 лв. само на общината. И ако даваме тази информация, то е, за да докажем отново, че този вид прояви също имат своето място в културната дейност на общината. Смятаме, че авторката прави добър комплимент на работещите 7 специалисти в ЦХС, които „изземвали функциите на 8-те читалища“ с 60 работещи в тях и благодарение на тях се „размива границата между самодейното и професионалното“. Изводът тук е за професионалното!!! Впрочем целият тон на публицистичната „статия“ е недобронамерен и жлъчен В материала на авторката за съхраняване на културните институти и на културата в Стара Загора. Фактът, че липсва писмо от Министерството на културата за „драстични съкращения“, идва да покаже тенденциозността в създаване на допълнително напрежение в институтите. Задаваме си въпроса – кое дава основание на г-жа Апостолова да отделя едни културни институти от други, да преценя техния принос в културния живот на общината като по-важен и по-маловажен? И дали е точен мерникът, с който отмерва? Културата на този град е създавана в продължение на хилядолетия, без да се е смятало, че се „пилеят пари“, а напротив, че се влагат средства. Чест прави на ИК на ОбНС, че отделя инвестиции за съхраняване и обогатяване на трайните ценности, за които съдник е единствено народът, а не една или друга личност. Време е да се направи сметка кое е култура и кое е изкуство и кое колко пари струва. не бихме желали да вулгаризираме проблема пари, но едно неделно хоро и един Лазарски празник струват много повече от поредица музикално-възпитателни лектории. Смятаме, че когато човек реши да пише по дадени проблеми, то той трябва да е достатъчно информиран и компетентен и още нещо – добре би било да види и своето място, и своя принос в решаването на тези проблеми. И тъй като г-жа Апостолова е повече от десет години в творческия колектив на Старозагорската народна опера и деятелка на културата в нашата община, то ние също имаме правото да й зададем няколко въпроса: Всеизвестно е, че музиколожката Румяна Апостолова си бе извоювала правото на монопол върху провежданата в общината музикално-образователна дейност. Какви са резултатите от изпълнението на програмата „Училище-музика“, финансирана от ОСК, ОСДР и дирекция „Музика“, движението „Българска музикална младеж“, финансирано от ЦК и ОК на ДКМС, лекторите към ОК на БСД към КДК и клуба за естетическо възпитание към ДЗУ? Във всички тези „казионни“ според Апостолова организации се пазят документи за изплатените й хонорари. Каква е съдбата на „История на Старозагорската опера“, за написването на която бившият ОС за култура й откъсна едно добро парче, равно на 2 хил.лв. от баницата-бюджет на културата? Какво промени, какво постигна г-жа Апостолова със своя труд в най-големия ни музикален институт – Операта? Какво е нейното виждане за утрешния му ден, без да се пилеят средства? Искам да попитаме и редакционната колегия на в-к „Стара Загора“ – Не мисли ли, че изневерява на онези принципи за „гражданска позиция, за трибуна на художествено-безспорното и естетически защитеното, без да изменя на собствените си критерии за художественост, и че ще дава място на професионално отговорните към художественото творчество?“ Не счита ли редакционната колегия, че е време да започне задълбочена, честна и добронамерена полемика за бъдещето на културата в този град? Ние сме готови да откликнем първи.
ЩАТНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ НА ОбСДР
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА:
Публикуваме отговора на щатните служители без съкращения, както и материала на Б.Николов, които са по повод статия на Румяна Апостолова. Считаме, че дължим известно обяснение на читателите. Ние не подкрепяме позицията на Р. Апостолова, която според нас „дърпа чергата“ към своите интереси и по същество отрича правото на съществуване на художествената самодейност, но дадохме място на материала й, защото се водим от убеждението, че в публицистичния жанр всеки автор отговаря за позициите си, които са повече граждански и морални, а не естетически. Затова буди недоумение у нас фактът, че „щатните“ бъркат позициите ни по отношение на художествените жанрове – поезия, проза, критика, където няма да отстъпим от високите естетически критерии, с публицистиката, където позицията, анализът и коментарът се въпрос на морал, етика и обективност на самия автор. Считаме също, че емоциите са лош съветник при всяка полемика, но това също е проблем на авторите. Ако извлечем някаква полза от все пак родилата се дискусия, ще има доволни.
Готови ли сме да откликнем – отговор на щатните служители на ОбСДР
