ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” брой 104, 1990 г.
СЪБИТИЕТО НА ГОДИНАТА
ЗАГУБЕНО СЪРЕВНОВАНИЕ ИЛИ ПРОЩАЛНИ ДУМИ ЗА ГДРЗа симпатизантите на социалистическия избор смъртта на ГДР е най-болезненият от всички източноевропейски удари на съдбата. В бившата социалистическа общност тя беше образцовата държава. Съветските туристи, командированите и военнослужещите помнят ако не изобилието, то във всеки случай обилието от разнообразни стоки в магазините. Квартирният глад в републиката беше в значителна степен утолен. А за улесненията и субсидиите, които получаваше младото семейство в ГДР, съветските младоженци могат само да мечтаят. Въпреки всичко нито едно от тези сравнителни достойнства в рамките на „социалистическата общност“ не е от значение за немците в единна Германия. При това, ако радикалните изменения в другите източноевропейски страни някои съветски ортодокси все още се опитват да изобразят като „временно отстъпление на социализма“, то източните немци се хвърлиха в обятията на западните си събратя не защото заедно с тях някога отново ще строят светлото бъдеще, а защото искат по-скоро да вкусят от вече построената във ФРГ пазарна икономика. Ортодоксите обвиняват Хонекер и твърдоглавите му съратници, че са погубили социализма на немска земя. Ако през 1986, 1987 и дори през 1988 година Хонекер е подкрепил съветското преустройство и е взел курс към демократизиране и гласност, то би могло ГДР да бъде спасена като суверенна държава. Мисля, че тези хора се утешават с илюзии. Псевдореформите само задълбочават кризата на обществото – за това свидетелствуват опитът на много страни в пространството между СССР и ГДР, както и петте и половина години на преустройството. Истинските реформи неминуемо биха поставили ръководството на ГДР пред необходимостта доброволно да направят онова, което стана под натиска на народната революция, тъй като ГДР безнадеждно загуби съревнованието между двете системи. След Втората световна война историята тъй нареди нещата, че в различни точки на света в това съревнование бяха въвлечени разделени народи. Образуваха се двойките ГДР-ФРГ, Северен Виетнам – Южен Виетнам, КНДР – Южна Корея, Китай-Тайван. И навсякъде без изключение избралите пазара напреднаха в развитието си и преди всичко в икономическото. Но в трите азиатски варианти чистотата на експеримента се наруши от войни и от установяването на диктаторски режими в страните, представящи отбора на „западните“.
Затова пък в случая ГДР-ФРГ стерилността беше почти абсолютна: от една страна, планова икономика под ръководството на марксистко-ленинска партия, а от друга – пазарна икономика и парламентарна демокрация. ГДР загуби съревнованието още в края на 50-те години и подписа поражението си на 13 август 1961 г., като издигна берлинската стена. Колкото и да говорихме, че ГДР е възникнала върху най-изостаналите територии на бившата Германия и че на младата република й се налага да понесе основната тежест на следвоенните репарации, а в същото време ФРГ благодарение на плана Маршал получаваше доларови инжекции – все пак тези фактори имаха определено, но далеч не решаващо значение. Решаващият фактор беше хроническата неефективност на единия икономически модел и способността към саморазвитие и саморегулиране на другия. Най-далновидните, предприемчивите и квалифицираните граждани на ГДР твърде бързо разбраха това и още в началото на 50-те години започнаха на тълпи да бягат през Западен Берлин. Стената прегради този поток за близо три десетилетия. През това време ГДР постигна немалко успехи, за които вече стана дума, но разликата с ФРГ не само не се съкрати, но и в значителна степен нарасна. Сега съветските средства за масова информация, които са останали на „класови“ позиции, с една скривано злорадство описват тегобите, струпали са над ГДР. Наистина икономиката на ГДР, едва докоснала се до световния пазар, започна да боледува сякаш е парниково растение, което е попаднало на студа. Веднага след като в магазините на ГДР, след въвеждането на валутния съюз с ФРГ се изсипа потокът от западни стоки, източните немци престанаха да купуват продукцията на предприятията от ГДР. По-голямата част се оказаха неконкурентоспособни поради лошото качество, остарялото оборудване и ниската производителност. Вълната от банкрутства несъмнено ще нараства и източните немци ги очакват доволно трудни години и половина, белязани преди всичко от масова безработица.
Но тези трудности не трябва излишно да се драматизират: безработните ще получават помощи в твърда валута и ще могат да си купуват стоки от магазини с богат избор. Няма да им се наложи с омаломощена от инфлацията работна заплата в джоба да търсят хляб, месо и цигари. При това те ясно виждат светлината в края на тунела. Те не трябва нищо да измислят, да се мъчат над концепции или да спорят за пътищата за прехода към пазара – те точно знаят какво трябва да правят. Съветските граждани обаче въобще не трябва да забравят ГДР. Животът и смъртта на тази държава е твърде ценен урок за нас. Опитът на ГДР ни показва: надеждите на онези, които продължават да вярват, че социалистическият строй още не е разкрил всички заложени в него възможности, са неосъществими.
Опитът на ГДР ни показва, че 6-7 вида салами в магазина и непрекъснатото снабдяване със захар, сапун и цигари, колкото и да са желани за нас, в края на ХХ век не са критерий за благосъстоянието на обществото. Ако ние при пълен успех на сегашните ни начинания към 2000 година достигнем жизненото равнище на ГДР от края на 80-те години, в никакъв случай не трябва да изпадаме в еуфория, а трябва задължително да помним, че това е нивото, от което гражданите на ГДР през 1989 г. бягаха на Запад със стотици хиляди. Опитът на ГДР ни показва, че ако различни партии образуват фракции в парламента и дори имат представители в правителството, това все още не е истинска многопартийност – в ГДР това го имаше вече, но то не пречеше на „партията на работническата класа“ ГЕСП монополно да властва в страната, опирайки се на могъщата „Щази“ – службата за държавна сигурност. Сбогом, ГДР! Няма да те забравим!
Андрей ГУРКОВ, в.“Московские новости“
