Село Батошево се намира в северна България, в област Габрово. В него има два православни манастира – мъжки и женски.
Мъжкият манастир „Успение Богородично“ е разположен е на висок склон над река Росица, на 8 km от Батошево, на 17 – от Севлиево .
Историята сочи, че манастирът е основан по времето на цар Михаил II Асен (1246-1256) от българския патриарх. Функционирал е като ставропигиална обител, т.е бил е освободен от данъци и пряко подчинение на патриарха.
По време на турската власт манастирът запустял.
През 1809 година сред руините му се заселил монах от Троян, наречен Исай. Той чул за някакво видение на пастирка. Издирил я и тя му разказала как една вечер, докато търсела изгубения си добитък, видяла майка с дете. Жената седяла върху камък и плачела, нареждайки, че е останала без покрив. Монахът построил колибка до камъка и заживял в нея, молейки се, като се нядявал да построи дом на Богородица. Турците не разрешили строеж и Исай бил прогонен.
През 1831 избухнала епидемия от чума. Много хора от Севлиево напуснали домовете си, бягайки в планината. Те си спомнили за видението на пастирката и думите на монаха и дали обет: ако се завърнат живи и здрави, да построят нова обител на мястото на стария манастир.
През 1836 година с помощта на дарители от Севлиево и Габрово зидарите на майстор Константин от Пещера започнали строежа на прекрасна каменна църква.
Тя била готова за по-малко от шест месеца. При градежа намерили ктиторски надпис, който сочел ктитора на манастира – „Михаил Асен, внук на Асен“. Днес той се съхранява в Националния археологически музей в столицата. Копие на плочата с надписа е изложено в Батошево.
Първият игумен на манастира е Хаджи Макарий от Троян.
Обителта скоро се превърнала в прочута религиозна школа, в която небезизвестният Бачо Киро прекарал две години в учение.
Батошевският манастирът бил център и на революционна дейност, като в него са устройвали срещитите си членовете на Севлиевски революционен окръг – Матей Преображенски-Миткалото, Ангел Кънчев, Стоян Пенчев и Йордан Карагьозов. По време на Априлското въстание манастирът е опожарен и плячкосан. Оцеляла само църквата.
Понастоящем манастирът е постоянно действащ и представлява комплекс от църква, двуетажни жилищни сгради, камбанария и стопански помещения.
Жилищните постройки датират от средата на XIX вeк. Те ограждат манастирския двор от три страни с двуетажни корпуси с широки чердаци.
Игуменът Севастиан започва през 1869 украсяване на манастирската църква, което остава незавършено. Изписани са само западната галерия, портикът от северната страна и някои части от вътрешността на храма. Стенописите са дело на представителя на Тревненската живописна школа – Цаню Захариев. Стенописните сцени са традиционни: „Страшният съд“, „Апокалипсисът“ и „Колелото на живота“.
Иконостасът в манастирската църква е дърворезбован. Създаден от майсторите Никола Матеев и синът му Йонко от Ново село. Те завършили работата си през 1849 г. Иконостасът е с богата растителна орнаментация, в която са включени дванадесет пана със сюжети от Шестоднева.
Ценност за българското национално изкуство представлява големият дърворезбован иконостас и запазените икони от Цаню Захариев.
Храмовият празник е на 15 август – Успение Богородично.
Батошевският манастир „Успение Богородично“ предлага настаняване, без храна.
Ако имате възможност – непременно го посетете! Мястото е невероятно красиво!
