То е китно селце, разположено в средна Стара планина, на 15 километра източно от Габрово и на около 100 от Стара Загора.
Селото е създадено след турското нашествие в Търново в края на XIV век. Тогава от столицата на България бягат много хора, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Според легендата младата болярка Божана, избира за свое скривалище местността, където в момента е село Боженци. То носи нейното име. Синовете на болярката се захващат с търговия и с течение на времето селото се разраства, за да се превърне през Възраждането във важен кръстопът за търговците към средата на XVIII в.. Непосредствено до единия край на селото има запазен римски път в посока Габрово, а точно от другата страна започва горска пътека към Трявна.
Навлизането на фабричната промишленост след Освобождението измества местните занаятчийски стоки и селото постепенно запада. През 1962 започва реставрирането на някои сгради, както и цялостно възстановяване на селото. На 6 септември Боженци е обявено официално за архитектурно-исторически резерват (АИР).
Село Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в характерния за селото стил. Тъй като заселниците по време на османскота власт са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за дюкян, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е калдъръмена.
Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната базилика „Пророк Илия“, където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове.
Църквата е построена през 1840 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение да построят към нея камбанария. Това е било строго забранено по време на османската власт. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класното училище е построено през 1872 година и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение, на нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория – класни стаи.
За националните празници в резервата се правят възстановки на традиционни обичаи-мартеници,лазаруване,коледуване. Наблюдавайки ги, човек се пренася в онези отминали времена.
В селото има кафене, кръчми и къщи със стаи за гости. В кафенето се предлага традиционното за селището кафе на пясък, поднесено по стар български ритуал:
Живописното село Боженци е сред 100 национални туристически обекта на Българския туристически съюз и се посещава от над 25 хиляди души годишно.
