НАЙ-НОВИ:

181 години от рождението на Анастасия Тошева – една от най-светлите личности на Стара Загора

Днес се навършват 181 години от рождението на уникалната старозагорка – учител, будител и благотворител Анастасия Михова Каличкова – Тошева (18 януари 1837 – февруари 1919)

През 1911 година в Стара Загора, в печатница „Светлина“ е издадена малка книжка „Автобиография (Животопис) на Анастасия М. Тошева, учредителка на първата Българска Девическа V-то класна Гимназия в Ст. Загора“.

„Останала единъ день самичка, обърнахъ мислите си къмъ, заминалите задъ меня, 74 години; прихвърлихъ презъ ума си всички лица, между които съмъ се движила, живела и ползувала отъ техъ; видехъ се останала почти сама отъ онова време: те всички заминали по реда си, а имената имъ, делата имъ постепенно заглъхватъ. Скърбното чувство, което ме обзе при това размишление, наведе ме на мисъль, че следъ моята смърть всичко, що зная за делата и заслугите на некой достойни хора, ше загине; ще изчезне съ меня остатъка отъ онова време; затова решихъ да напиша некой слаби спомени за онези лица, съ които е свързанъ моя животъ, това правя не за мой споменъ, не за моя честь, а за хората, мои благодетели, които на времето си съ били полезни, но сега съ забравени. Ето причината на моята автобиография. Родена съмъ на 1837 год. на 18 януарий…“

Учителка! Животът на Анастасия Михова Каличкова – Тошева е свързан с българското училище, с образованието и възпитанието на момичетата и девойките в българското общество през Възраждането и в първите години след Освобождението. Самата тя сравнително добре обучена и образована, публикува във в. Право (излизал в Цариград), броеве 2 и 3 от 7 и 16 март 1870 година статията „Поощрение на българките към напредъка”.

Учи при даскал Паню в Стара Загора,  а през 1849 г. и в Калоферския манастир.

22 март 1850 година – в живота ѝ започва едно от най-големите приключения. Преоблечена в мъжки дрехи, заедно в още едно момиче (Александра Михайлова, племенница на Захарий) и три момчета е изведена в Русия. Целта е учение, а човекът, който извършва това е неуморимият радетел за българска просвета хаджи Захарий Княжески. Седем години Анастасия е в Русия – в Девическия пансион на г-жа Васильова, в различни селца и семейства, където освен обучение получава и някои практически умения по бубарство.

пролетта на 1857 година – завръща се в Стара Загора и през септември открива училище за момичета към църквата „Свети Димитър“. В Цариградски вестник, брой 355 от 16 ноември 1857 г. излиза обширна дописка за училището. Описани са предметите, които се изучават, условията за приемане на ученички от града и други селища, условията, при които ще живеят в пансиона – храна, облекло, размер на таксите. Училището  просъществува само една година. Затворено е заради епидемия.

image1 (9K)

15 декември 1858 г. – омъжва се за Тоше Стоянов Тошев – търговец, бакърджия от Стара Загора. Заедно имат три деца. Най-малкото – Марийка умира рано. Първият им син – Стефан (род. 1859 г.) е известният по-късно генерал Стефан Тошев. Вторият син – Светослав (род. 1862 г.) става лесничей, живее в Хасково и умира при неизяснени обстоятелства.

След краткото прекъсване заради семейството, по-нататък животът на Анастасия Тошева е белязан от ревностно служене на любимите си ученици, на града, на хората:

1863 г. – открива девическо училище в Стара Загора. Привлича още жени-учителки. От това време в Историческия музей на града се съхранява звънецът на училището, донесен от Русия.

1865 г. – урежда женско дружество „Майчина грижа“ за подпомагане на бедни ученички и  на жените. Държи пламенни речи в четирите старозагорски църкви за ползата от съществуване на дружеството и за събиране на средства.

1870 – 1876 г. – учителства в класното девическо училище Габрово.

1876 година – по съвет на лекарите, се завръща в Стара Загора.

10 юли 1877 г., заедно с много граждани, Анастасия Тошева посреща в Стара Загора войската на ген. Гурко, като ги приветства на руски език. На това събитие е посветен стенопис от Никола Кожухаров в църквата „Свети Димитър“.

След разорението на Стара Загора бяга със семейството си през Мъглиж, Габрово, Търново в Свищов с намерение да отпътуват за Одеса, но болестта на съпруга осуетява пътуването. През октомври се връщат в Търново и Анастасия започва работа в тамошното училище, където е и милосърдна сестра. Дните през пролетта на 1878 година са едни от най-трудните и тъжните в нейния живота. Умира съпругът! На път за Стара Загора умира малката дъщеря! Пристига в Стара Загора с оскъдно имущество и две деца. Настанява се в къщата на сестра си. Бедите и мъката я карат да си постави нова цел:

… почувствувахъ въ себе си сила и решителность; като се уверихъ, че всичко върви по Божията воля, рекохъ; напредъ! до сега съмъ работила за идеалъ, отъ сега ще работя за хлебъ.

Три години учителства в Габрово.

1881 г. – по препоръка на Йоаким Груев поема управлението на новооткритата Девическа гимназия в Стара Загора. За десет години, до 1892 година, когато я изпращат в пенсия, Анастасия Тошева превръща гимназията в една от най-добрите в нова България.

В последвалите години, до смъртта си през 1919 година, Анастасия Тошева не спира своята общественополезна дейност – участва в благотворителните дружества, превежда книги от френски и руски, помага на сестрите си.

В разказа за Анастасия Тошева има още един любопитен момент, свързан със Захарий Княжески. Вероятно самата Анастасия не е съвсем „в курса“ на събитията, но през есента 1857 г. Захарий пише няколко писма до Николай Дмитриевич Ступин и до Найден Геров по повод намерението на бащата да омъжи дъщеря си (в книгата „Из архивата на Найден Геров. Писма, доклади и материали за възраждането на бълг. народ : Кореспонденция с частни лица : Кн. 2“, 1914 г.). Княжески настоява да се застъпят за него с твърдението, че е похарчил много пари за нейното образование и е обещана за негова съпруга. Известно е как завършва историята – Анастасия се омъжва в Стара Загора, а Захарий Княжески не създава семейство (но, вероятно не това е причината)!

Обширно изследване за живота и дейността на Анастасия Тошева публикува през 1996 г. Елена Господинова, тогава преподавател в Тракийския университет. Интересни са и публикациите на Величка Койчева във „Възрожденска Стара Загора: Черти и образи“, издадена през 2002 г.; на Невена Попова „Първите български учителки – Баба Неделя Петкова и Анастасия Тошева. Биографични очерци“ (1963 г.); на Йордан Василев „Учителка и генералска майка. Подвизите на Анастасия Тошева в детинство и зрялост“ от сборника „Женски силуети“ (2000 г.); на Катя Зографова в книгата ѝ „Многоликата българка : Забележителни жени от Възраждането до наши дни“ (2006).

Пророчески са думите на Анастасия Тошева в края на автобиографичната ѝ книга:

Простете ми, мили мои внучки и внуци, тия старчески излияния на наболелата ми душа! Едно ще ви моля: когато гоните общочовешкия идеалъ, не забравяйте, че сте българи! Когато изучвате съ възторгъ економическото „верую“ на Маркса, Енгелса, на Максимъ Горки и др. съвремени ги- ганти на новомодната мисъль, незабравяйте и „веруюто“ на Паисия и пр. ратници, които и сега ви-катъ: само чрезъ верата, само чрезъ Твореца се избавихме отъ турския и гръцки гнетъ, и само чрезъ нея, чрезъ Него ще бъдемъ избавени отъ новия гнетъ на духовната, на економическата,  политическата  нова робия, готвяна тъй неусетно, тъй бързо, тъй пламенно отъ мнозина Вазъ, моите внуци; робия, която не ще има край; робия, която ше бьде безъ зора; робия, която ще изтребе Българския народъ, Българщината отъ лицето на земята… Дано не се изпълнятъ никога тия мои тревожни бълнувания! Дано настъпи реакцията на това модно опиянение; дано своевремено отишл те надалечъ, се повърнатъ пакъ въ лоното на верата, на черквата, на забравеното Отечество! Дано гласътъ на умирающата ви баба намери от звукъ въ сърдцата на Вазъ, мили мои, чада и внуци. Аминъ!

Автор: Снежана Маринова

Материалът е публикуван в Долап.бг

Още от проучванията за историята на Стара Загора можете да прочетете ТУК Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута.

loading...

Вашият коментар

Виж още:
Четвъртото издание на международния детски турнир по шахмат за купа…