ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 97, 1990 г.
ПО ПОВОД НА ПУБЛИКУВАНОТО – „ЧАСТЕН СЛУЧАЙ“
В материала „Частен случай“ от Румяна Апостолова, публикуван във в. „Септември“, бр. 87 от 30.Х.1990 година съм злостно критикувана от авторката. Не бих искала в отговора ми да използвам стила и начина на изложение на Апостолова, защото за мен той е недостоен, не се базира (нито в един пункт) на достоверни факти. Авторката на материала не ме познава (изключвам случая, когато се яви на срещата с родителите в центъра). Вие г-жа Апостолова, нямате лични наблюдения от работата ми, не познавате стила и методите на взаимоотношение с колегите ми, с децата. Как тогава успяхте да прецените деловите и личностните ми качества от едно виждане без възможност за пряк контакт с мен? Виждане, което превърнахте в епизодично, влизайки и излизайки от залата, не присъствувайки на началото и края на въпросния разговор с петимата родители. Или решихте да напишете материала си „пак по същия път – речено – казано, дочуто и пр.“. И ако така е формирано Вашето мнение за мен, защо не цитирате имената на хората, които са казали, че взаимоотношенията с подчинените ми са на принципа „който не споделя моето мнение, е против мен“? Ако се опитвате да отчерните един човек, защо правите това и за целия колектив? Колкото до представителите на ОбНС, те определиха своето място и мнение след разговора с целия педагогически състав на центъра и преди въпросната среща с родителите. А тези или този, който е угодничил пред Вас, Ви е дал невярна информация и питам – Вие самата, „противничка“ на този метод, защо не дойдохте с юрист на исканата от Вас среща? Може би тогава материалът Ви би станал излишен, защото Т. Минчев договор с мен не е сключвал, не е бил на хонорар, а заедно с още 23 лектори е определен за лектор – ръководител на танцовия състав от 1.Х.1989 година до 31.V.1990 година. Така за по една година е бил в ЦДГ № 35, ЦДГ № 17, Х основно училище, в с. Опан в ЦРД и, обръщам внимание, все за по една година. защо? Нито дума за това във Вашия материал. На много места Вие говорите за „децата и техните родители“, но къде са децата? Досега нито едно дете от миналогодишния танцов състав към ЦРД не е дошло при нас, за да чуем, че иска своя ръководител, а децата от състава по класически балет идваха и питаха за своя ръководител. От подписаните 53 души само 15 за родители на деца, които са играли в нашия състав. Такива са фактите и ако за тях явно не ви е стигнало нито време, нито желание да ги проверите, то как да наречем опита Ви други факти да представите в невярна светлина, градейки с това обвиненията си срещу мен? Назначеният хореограф в центъра за тази учебна година Тодор Добрев е завършил хореографско училище, а не кратковременните курсове в Пловдив, като Т. Минчев. Сигурно има разлика, нали? Не се наемам да адвокатствам, но това е един от сериозните аргументи в обвиненията Ви срещу мен по отношение подбора на кадрите. Никога до сега директорите на ЦРД не са назначавали кадрите си. В случая Добрев бе първият специалист, който е назначен от дирекционния съвет на центъра. Задачата да води разговори с такива специалисти, които биха имали желание и възможности да водят танцовия състав в центъра, бе възложено на Иван Желязков още на 27 август 1990 година. Като ръководител на центъра, имам право да водя сама кадровата политика на учреждението. Имахме три кандидатури и назначихме с най-висок ценз и квалификация. И само този факт ми дава право да твърдя за непрофесионално свършена работа. И за Ваше сведение назначаването стана доста време преди разговора с родителите. Макар и в края на материала, ще Ви запитам: в качеството си на каква давате категорична оценка на хора и за извънучилищното заведение – ЦРД, след като сте влизали в него два пъти – първия път за услуга, която Ви направихме възможно най-бързо, и втория път на разговора с петимата родители? Центърът за работа с децата не само си е сменил името. Неговата дейност е изпълнена с ново съдържание и на централно място си остава детето с неговите интереси.
Мария ТОДОРОВА, директор на ЦРД
