НАЙ-НОВИ:

400 години 17 деца мъстят за убитите си майки

Става въпрос за митични, свръхестествени същества от женски пол, които обитават една от къщите в селото, наречена „Конакът“, и в която местните жители почитат духовете, палят им свещи и им носят сладки, храна и дарове за здраве.

Уникална история, в която се преплитат много суеверия, простодушни жени, наивност, магия, тайнства.

От предаването на Карбовски за „здравичките“ от родопското село Югово така и не става ясно какво точно представляват, кои са те и защо местните ги почитат и поддържат жива легендата за тях. Екип от етнолози, етнографи и академични преподаватели заедно със студентите са идвали в селото, за да ги изучават. Засега само са описани като явление в местния фолклор и етнографски традиции. Но няма отговор на въпроса кои са „здравичките“ и защо се появяват.

Какво е значението на „здравичките“? Те съществували ли са? Искат ли нещо? Какво ще се случи с тях, когато починат и последните жители на Югово и отнесат със себе си почитта към тях?

От забравено клане на майки и родилки покълнало поверие за Души на четири деца

Алена отговаря:

Предаването не съм гледала. След писмото ти прочетох обилната информация в Интернет, в която очевидно имаше истина, но затрупана под дебел слой суеверия, митове, измислици, вярвания. И всичко написано по темата да прочетеш, пак не става ясно защо тези души са избрали да не се преродят и да се самонакажат, като живеят сред хората вместо на отредените им за това енергийни нива. Ако бяха самоубийци, щяха да битуват на тяхното си наказателно ниво. Никой нямаше да ги пусне да съжителстват до хората в техния физически свят. В това отношение правилата на Вселената и кармата за живота са безкомпромисни, няма изключение. Единствените души, които имат право да обитават човешкия свят, са тези на починалите до четиридесетия ден. След това, искат или не, се озовават на разпределителното астрално ниво.

Загадката на „здравичките“ силно ме заинтригува, но ми трябваше време и подходящ момент, за да направя прехода във времето и пространството от незримото настояще в село Югово, невидимо за човешкия поглед, и после да се върна няколко века назад на същото място в същия район по време на турското робство до кървавото начало, предизвикало вековната стража и мъст на тези млади души, принесли се в жертва, за да отмъстят за стореното на техните майки.

Народният фолклор твърде много е добавял и измислял, вероятно като защитна реакция, за да бъде забравено случилото се преди векове. Категорична съм, че в днешно време никой не е виждал ефирните образи на тези млади създания. Може би подсъзнанието е изтикало спомен в съня на мъж или жена, обитаващи селото и района.

Те не са привидения. Измислица е, че със стенания и детски плач вардят имота си. Те не са призраци, нито са светци, които да бъдат почитани. На тях не им трябват обредни хлябове, нито храна, оставена по праговете, която някой отнася. На тях не им трябва курбан, за него мъстят. Не носят злини на добрите хора, но раздават „правосъдие“ и мъстят на лошите, които се осмеляват да се доближават до тяхната обител. „Здравичките“, засега и аз ще ги наричам така, имат задача, позволена и разпоредена от Вселената. Затова душите им са сред нас. Вече 400 години са на стража и готови за мъст, готови да убиват, докато и последният насилник, сгрешил да се прероди в земите на хората, които е клал някога, бъде унищожен и душата му изпратена към нивото за наказание и разпад. След него друго няма.

Родопите, 16-ти век

Родопите, 16-ти век, повече от двеста години българите са избивани от османлъка. Тази първобитна сган все още не е осъзнала, че обезлюдените земи не раждат сами реколта и не плащат данъци. Животът на българите не е струвал нищо, плюнка в прахта. Убийствата и кланетата са ежедневие. Турското робство смазва народа български.

В тогавашното поселение близо до римски път, разпръснато в много махали, една от които е днешно Югово, след поредното клане, без цел, за удоволствие и наслада от пролятата кръв на неверниците са успели да се скрият група деца на възраст 10-12 години. Търсили са ги, не са ги намерили, за да бъдат заклани и те, това ги е спасило. Османлиите са си тръгнали.

Сред закланите жени е имало няколко бременни пред раждане с разпорени утроби. Плодът все още се е хранел от непрерязаната пъпна връв с убитата майка.

Скоро след клането случайно минаващи са попаднали на зловещата картина. Османлиите не са посекли бебетата в разпорената утроба. Били са уверени, че няма как да оцелеят, но Съдбата е помогнала да им бъде дарен животът и да ги отгледат българи. Бебетата са оцелели. Били са скрити в дълбоки пещери, каквито наоколо е имало много повече от тези в настоящето, за да не се чува плачът им. Пораснали са и всяко от тези момиченца е изживяло своя живот.

Когато дошъл мигът, в който те са приключили земния си път, са срещнали в енергийните нива на Земята Душите на своите убити майки. Събрали са се в група 17 от тези оцелели деца и са решили да се върнат на същото място, но в енергийния си вид на възраст десет години, за да отмъстят за стореното. Получили са разрешение и от 17-и век обитават този район, включващ не само това село, тогава махала, но и още десетина около него. Оттогава тези енергийно съществуващи момиченца, деца наказват все още живите насилници и впоследствие същите тези, когато са се прераждали.

В паметта на местните хора е останал само споменът за тези души на деца и той е съхранен през вековете. Съхранен е, защото в онези кървави времена османлиите са изпитвали ужас от гласовете, които чуват, без да знаят откъде идват. Суеверният страх от невидимото е общо човешко качество, което не е подминало и насилниците, но е било спасение за населението в този район, защото поробителите са започнали да го отбягват. Мъстта на ефирните деца е започнала да плаши османлиите и заради необяснимо спохождащата ги смърт, когато са престоявали в този район на Родопите.

400 години след клането душите на тези деца са още сред нас. Ще бъдат и в следващите три години, когато трябва да се преродят последните осем човека от онези, клали някога и порили женските утроби на бременните жени. Тези хора ще се преродят като българи, защото този е днес удобният начин да продължат да тормозят и насилват. Няма да им бъде позволено. Децата стражи, отмъстители пазят, за да накажат преродените мъчители и убийци на техните родители и най-вече на техните майки.

Ако местните хора, не само в село Югово, а и в околните десетина села се опитат да си припомнят миналото, ще открият немалко случаи на нелепа, нелогична, загадъчна кончина на техни съселяни, близки, дори кръвни роднини. Падане, катастрофа, неочаквано помятане. Душите на поробителите вече ги няма.

Когато бъде наказан и последният мъчител, мисията им ще приключи и те ще отлетят, за да се подготвят за новото си раждане, но не тук, а в един по-добър свят, на планета, на която обществото няма да допусне да бъдат наранявани. Още три години стража.

Не изключвам възможността, след като душите на тези деца-отмъстители бъдат свободни, изпълнили своя оброк на тяхно място да се върнат нови „здравички“, аз бих казала „правдивички“ отмъстители, които да продължат да чистят негативната карма, която е похлупила Родопите, и да мъстят за сторено зло, но вече в наше време.

Душите на тези 17 деца не бива да бъдат безпокоени и от тях да се иска каквото и да било. Те здраве и берекет не дават. За Курбан наказват. Хората може да ги радват с уважение и храна, но не на църковните празници. Пролетта е тяхното любимо време.

„Здравичките“ в народния фолклор

Много е изписано за „здравичките“ в село Югово в Средните Родопи, отстоящо на 40 километра от Пловдив и на 15 километра от Бачковския манастир.

До преди тридесет години легендата за „здравичките“ е позната в околността, но неизвестна за България. Първите разкази за „здравичките“ са публикувани от краеведа Иван Гащилов през 1994 година в труда му за село Югово и местните майстори строители.

Народният фолклор е забравил, вероятно заради изживения ужас, клането случило се преди 400 години, но постепенно е създал легенди и отредил роля на тези ефирни души на деца, които много поколения назад са могли да бъдат видени. Днес това е невъзможно и само народният спомен и сънищата рисуват техните образи, желания, потребности, характери.

Наричат ги „здравички“, но ги наричат и „лелички“, „духчета“, „светички“ и „светии“. Наименованието „духчета“ е, защото са невидими, но могат да бъдат чути. Според местните те са четири момиченца на около десетина години. Едните са „наши“ – обитаващи село Югово, а другите са приходящи от околни села.

Местните жители, останали 30-40 човека  разговарят с тях и дори ги почитат като истински светци. Според едни е радостно да ги видиш, да ги чуеш. Не всеки е достоен да ги види обаче. Който ги е зървал, казва, че това са млади момичета, които не обичат да им се вдига шум и пазят здравето на хората. Стават лоши, когато някой постъпи нередно. За други те са млади жени.

„Здравичките“ живеят в необитаема от хора къща, а легендата също разказва, че е обитавана от духовете на млади жени, които са починали в нея по неизвестни причини. Хората твърдят, че от къщата се чуват звуци като плач, потропвания, стъпки, гласове на малки момичета, тропане по стълбището и тавана. Навремето са обитавали три къщи, от които двете вече са се срутили, изоставени от собствениците им.

Една от стаите в необитаемата къща наричана от местните „конак“, е обособена като малък храм. Вярва се, че привиденията носят късмет и добро в живота на хората, стига да са добронамерени. Когато храмът в къщата е отворен, хората пекат питки и палят свещи за здраве.

„Здравичките“ се почитат най-вече на Архангелова задушница, първата събота от ноември. Тогава населението пали свещи и раздава храна. Ядене се оставя и пред техния дом – конака. Много често на другия ден повечето неща са изчезнали. През останалата част на годината със „здравичките“ може да се общува в понеделник, четвъртък или събота. Който иска, може да раздава за здраве. Почитта е различна в зависимост от това с какво човек иска да му помогнат „здравичките“. Ако е здрав и иска да продължи да е здрав, приготвя обреден хляб, за да се излекува от болест или да излекува друг, обредният хляб се подслажда с мед или захар.

Някои готвят курбан за „здравичките“, датата си избират сами, освен когато се дава курбан за сватба, който трябва да е задължително ден преди сватбата. Изискването за курбана е животното да е мъжко.

Обреден хляб се прави и за новородено дете. Правят се и два обредни хляба – единият е за родилката, другият – за „здравичките“, на третия ден след раждането.

Още много ангелски и демонични черти е вложил народът във вярването си за „здравичките“. Митовете и легендите за тези деца или млади жени привидения сякаш с всяка година все повече се обогатяват. И въпреки че селото е почти обезлюдяло, няма да е изненада, ако в следващите години се превърне в място за масово поклонение и очакване на чудеса.

Но „здравичките“ чудеса не дават, здраве не пазят, живот не съхраняват. Те са там, за да мъстят, за да отнемат живот.

Автор: Светлана Тилкова – Алена Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута. Натисни ТУК

loading...

Вашият коментар

Виж още:
Още един симптом на коронавирус разкри медицинската сестра Челси Ърнест…