16.3 хил. ученици са напуснали българските училища до лятото на 2018 година. 13.9 – преди да завършат основното си образование, показват резултатите от годишните изчерпателни изследвания на Националния статистически институт за образованието. 7.5 хил. от тях (46.1%) са заминали за чужбина, 6.5 хил. са отпаднали по семейни причини (39.6%). Останалите 8.8% – поради нежелание да учат.
14 училища са били закрити или слети преди началото на настоящата учебна 2018/2019 година. Така общообразователните училища остават 1955, като това включва и тези в чужбина с финансиране от българската държава. Най-много са основните – 1173. Средните училища са 468, гимназиите са 115, обединените – 68.
Учениците са 581.3 хил. От тях едва 86.1 хил. учат в селата.
85.2% от децата в началните класове (I-IV клас) учат чужди езици, 91.9% от тях – английски.
Учителите (вкл. директорите и заместник-директорите с преподавателска заетост) са 50.8 хиляди. Жени са 85.4%. Най-много са на възраст между 55 и 59 г. – 10 061, най-малко – тези между 25 и 29 г. – 2405.
В 78-те частни общообразователни училища са записани общо 10 113 ученици (1.7%).
Предучилищно образование
Децата в детските градини намаляват с 1% през текущата учебна година спрямо предходната. Те са общо 218.8 хил. при 220.9 хил. за 2017/2018 и 241.1 хил. – през 2014/2015-а.
Самостоятелните детски градини са 1834. От записаните в тях деца преобладават момчетата – 113.0 хил. (51.6%).
Обхватът на децата в детските градини остава без промяна – 78.4%.
Средно една детска градина в страната обхваща 119 деца, но има голяма разлика между градовете (154) и селата (62). Една група се формира средно от 24 деца, съответно 25 в градовете и 20 в селата.
Педагогическият персонал в детските градини е 19.8 хил. За година се увеличава със 182 души (0.9%).
Висше образование
Студентите през тази учебна година (които учат за придобиването на някоя от четирите степени – „професионален бакалавър“, „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“) са 229.5 хил. Те са с 6.9 хил. (2.9%) под броя им м. г.
В колежи за „професионален бакалавър“ учат 8 181 студенти, с 346 (4.1%) по-малко от предходната година.
Преподавателите в колежите са 692, от които на основен трудов договор са 321 (46.4%).
Дипломиралите се като професионални бакалаври през 2018 г. са 1 869, сред които повечето са жени. Най-голям е броят на дипломираните в специалност от здравеопазването: 665 души.
Университети и специализирани висши училища
През учебната 2018/2019 г. студентите в бакалавърски и магистърски програми са 214.8 хил. и намаляват с 6.4 хил. (2.9%) за година. В частни учебни институции са 26.8 хил. студенти (12.5%). В сравнение с 2014/2015 г. намалението е по-видимо. Тогава в държавните висши училища са учили 221.5 хил., а в частните – още 35.6 хил. студенти.
Българските студенти са 199.4 хил. (92.8%) и намаляват със 7.6 хил. (3.7%). Чуждите са 15.4 хил., с 8.5% повече от миналата учебна година и с 37.8% повече от 2014/2015 г. Най-много са чужденците от Гърция – 24.6%, Великобритания – 15.3%, Германия – 8.9%, Турция – 7.9%, и Украйна – 5.8%.
През 2018 г. са се дипломирали 51.2 хил. души, от които бакалаврите са 27.8 хил., а магистрите – 23.4 хиляди. Най-много са завършили „Бизнес и администрация“ – 15 204 души, „Науки за обществото и човешкото поведение“ – 6 113, и „Образование“ – 4 875.
Преподавателите са 21.1 хил., от които жените са 50%. На основна работа са 13.2 хил., или 62.5%.
Към края на 2018 г. у нас учат 6 467 докторанти, с 97 души (1.5%) по-малко от миналата година. Сред тях чужденците са 504 (7.8%). Най-голямата група е на гърците – 24.0%, следвани от докторантите от Израел (10.5%) и Косово (7.1%).
Източник: Офнюз
