ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 80, 1990 г.
КНИГА ЗА ВСЕКИ СТАРОЗАГОРЕЦ
„Дори в панелното си жилище зная, че някой се е погрижил за детето ми. Това е митрополит Методий Кусев и неговото свято дело. Името му е Аязмото. Така ще го наричат и децата, и внуците ми.”
Красимир МИРЧЕВ, Стара Загора
„Ако нещо обединява мислите и чувствата ни, прави ни близки един на друг – това е Аязмото. Нека повече хора научат, че се подготвя книга за този удивителен парк. Нека знаем повече за проблемите на авторите. Аз съм студентка, ще разкажа за това на колегите ми и ще се опитаме да подкрепим авторите. Искаме тази книга, побързайте!”
Маргарита СЛАВОВА, студентка
Книгата наистина е готова в ръкопис и очаква своето издаване. За съдържанието, за нейния характер разказва инж. Тенко Дянков: „Съвместно с г-н Недьо Александров, който дълги години е бил секретар на старозагорската митрополия, написахме книга за старозагорското Аязмо. Недьо Александров разглежда нещата откъм тяхната историческа стойност и именно от тази страна тя ще представлява много голяма ценност. Моята позиция е на инженер паркостроител. В процеса на изследването на историята на парка установих, че той е засаждан и изграждан не като хаотичен лесоустройствен обект, а като планомерно създаден парк с всички интересни, прогресивни начини на едно модерно паркоустройство. Документите са събирани повече от десет години. Между тях има написани от ръката на Методий Кусев. Разполагаме с кореспонденцията му с чуждестранни фирми от Австрия, Германия, Турция, Гърция, Франция, Русия за закупуване срещу злато на посадъчен материал и семена за засаждане на голите баири на север от Стара Загора. Разполагаме с уникални снимки, които показват какво е представлявало Аязмото в процеса на неговото изграждане.” Ето и част от спомените на самия М. Кусев: „Когато през 1894 г. дойдох в Стара Загора за управлявающи на епархията, намерих северната част на града заобиколена от хълмове, склонове от Средна гора. Най-близкият хълм, който висеше над града под названието Ахмак баир, глупав хълм, беше най-грозният. Освен голотата без всякаква растителност, каквито бяха всички баири, той – „Ахмаккът”, беше най-грозният, изкопан, издълбан с трапища и купища от каменни кариери. Летно време старозагорските горещини се увеличаваха многократно от напичането на този каменист баир. Не се живееше в града.” Пред нас е ръкописът на двама родолюбци, които със своя труд оставят едно неоценимо богатство от историческата и живата памет на града. Тази бъдеща книга трябва да стане достояние на всеки старозагорец. Но пред нея все още стои неизяснена издателската й съдба. Ето какво сподели Светлана Стоянова от „Книгоразпространение” в Стара Загора: „Това, което се иска от нас е да дадем необходимия за Стара Загора тираж, за целта водим консултации, за да определим неговия максимален брой. Авторите търсят спонсори, необходима е валута, за да се закупи и необходимата хартия за отпечатването на цветните снимки. Заявката за тиража ще изпратим в „Земиздат” и там ще поемат изцяло отпечатването на книгата.”
Стефка УСТАБАШИЕВА
