ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 80, 1990 г.
● ЗАБРАВЕНИ СТАРОЗАГОРЦИ
КНИЖАРЯТ, ИЗДАТЕЛЯТ…
С решение на ИК на ОбНС книжарницата на бул. „Г. Димитров” 100 за научна и техническа литература получи името „Мильо Касабов”. Той е роден през 1868 г. в гр. Чирпан. Баща му упражнявал „касапса търговия”, а майката е „телчарска дъщеря”. От 1882 г. до 1897 г. е учител. Още от тази юношеска възраст (той е само на 14 години) се вълнува от участта на трудовия човек, от неговата духовна бедност, обхванат е от стремежа да го просвещава. През 1885 г. М. Касабов издава първото си „Календарче”, а няколко месеца по-късно – от м.март – сп. „Македонски сълзи”. Основната цел на списанието му е повдигане патриотичния дух на българската младеж за освобождението на Македония и обединението на България. Тази идея М. Касабов защитава не само с перо. Той е „ратник” в четата на капитан Паница, черногореца Перо, Пею Гарванов и Стою Филипов в Чирпан. През 1886 г. издава ръкописния вестник „Човешки правдини”. Първото голямо дело, на което М. Касабов всеотдайно служи, е създаването на книжовното дружество „Просвета”. Основано е в с. Радне махле (сега гр.Раднево) от група млади учители в началото на 1895 г. с цел да „разпространява полезни знания между народа чрез издаване на книжки, достъпни по своята цена и за най-бедний”. До 1897 г. дружеството е в с. Радне махле, а след това се премества в Стара Загора, където разширява дейността си, има свой устав и печат. Тук вече М. Касабов е председател на дружеството и управител на неговия склад-книжарница. Тематиката на издаваните книги е разнообразна – икономическа, земеделска, с практически съвети. Художествената литература е с подчертано възпитателен характер – патриотична, с морално-етични проблеми, утвърждаващи директно нравствени добродетели. Но промяната в политическата обстановка в страната създава нови взаимоотношения между основателите на дружеството. На 20 май 1899 г. излиза първият брой на в. „Справедливост” – народен селски вестник, издаван от М. Касабов заедно с Димитър Драгиев и др. М. Касабов не иска да се обвързва с никоя политическа партия, а Д. Драгиев започна да използува вестника като трибуна на новосъздадения земеделски съюз. Това води до разрив между членовете на дружество „Просвета”, сред които са и редакторите на в.”Справедливост”. От 1890 г. Мильо Касабов е книжар и издател в Стара Загора. През първите десетина години в книжарницата се продават и голяма част от централните вестници и списания. Интересната литература (не само на български език), а и самият книжар – ерудиран и приятен събеседник, привличат в книжарницата интелигентите на града, да споделят мисли, творчески сполуки и търсения, да чуят нещо един от друг. Издателската дейност на Мильо Касабов е свързана най-вече с творческото сътрудничество със сина му Гео Милев. То започва от студентските години на Гео в Лайпциг с поредицата от албумчета с картинки и стихчета за деца „Детски живот”, с пощенски картички и плакати, посветени на Балканската война, с битова тематика или изгледи от града, за да стигне до издателство „Везни”. Творческият двигател е синът. Той подбира заглавията, определя насоките – към новото европейско мислене в литературата. След смъртта на Гео М. Касабов продължава да издава книги. На първата южнобългарска изложба, проведена в Стара Загора през 1926 г., получава златен медал за книгоиздателство. М. Касабов с възрожденски плам участвува и в обществения живот на града. Той е от основателите на родителската дружба, която се „грижи и следи за физическото, умственото и нравствено-религиозното възпитание на учениците от VІ-класното мъжко училище „Ив. Вазов” и в Девическото педагогическо училище в Стара Загора, като се стреми по този начин да сближи семейството с училището”. Секретар е и на Смесената комисия, която е инициатор и организатор за построяването на паметник на загиналите руски воини и българи опълченци при освобождението на града – известен днес като паметник на подполковник Калитин. Активен участник е във въздържателното движение. Член е на ръководството на въздържателна ложа „Здраве”, изнася множество сказки, издава брошури, диалози, действува за създаването на детско въздържателно дружество „Радост”. Не остава встрани и от благотворителното движение. М. Касабов е член на Славянското благотворително дружество, а заедно със съпругата си Анастасия – на самарянско дружество. Многобройни са дарителските актове на М. Касабов, но един буди особен интерес – дарява голяма част от личната си библиотека на църквата „Св. Богородица” с воля книгите да се разнасят от свещениците по селата, за да може „българският селянин да чете и когато оре, и когато почива”. М. Касабов е сред създателите на „Аязмото”, сред инициаторите за прекарване на електричество в града. Възрожденският дух на просветителство, на честност и безкористност М. Касабов пренася и у дома си. Шестте му деца израстват сред книгите, с разказите на бащата за звездите, за големите открития в науката, с любовта му към природата. М. Касабов умира през 1938 година в Стара Загора. Останал в сянката на известността на своя син, М. Касабов е забравен от съгражданите си. Това роди и инициативата на къща музей „Гео Милев” и Историческия музей книжарницата за научна и техническа литература да носи неговото име.
Румяна ДИМИТРОВА
